Честваме 80 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта

Публикувана: четвъртък, 9 март 2023 г.

Организацията на евреите „Шалом" - Пловдив кани пловдивчани на отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта.

Митинг-поклонението по повод кръглата годишнина в Пловдив ще се състои днес от 10.30 часа на „Паметника на благодарността" на пл. „Цар Калоян" до Централния дом на младоженците.

Церемонията включва официално слово на председателя на Организацията на евреите в България „Шалом" проф. д-р Александър Оскар и поднасяне на венци и цветя на паметника.

България е една от малкото европейски страни, която успя да спаси от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в българските земи. Българският народ с право може и трябва да се гордее с достойното и хуманно поведение на нашите предци.

„Да спасиш от сигурна смърт 50 хиляди човека, обявени за врагове на държавата заради етническия произход, и то в условията на война, да запазиш тяхната чест и достойнство! Нашият вечен град е пример за такова мъжество. Ние знаем тези истории и действащите лица в тях и отново и отново ще ги повтаряме. Евреите не забравят историите за доброто. Ще ги помнят и предават на следващите поколения. Българските евреи ще бъдат винаги благодарни!", коментира председателят на ОЕ „Шалом" Пловдив инж. Светлозар Калев.

Антиеврейската политика в България започва през 1940 година, когато Народното събрание приема Закон за защита на нацията. Още при внасянето на законопроекта интелектуалци и общественици подписват протестно писмо срещу него. Антиеврейското законодателство забранява смесените бракове, въвежда забрани за упражняване на определени професии и притежаване на дялове в предприятия от страна на евреите. Те са задължени да носят „Давидови значки" за идентификация - жълти звезди, върху облеклото си. Наложен е полицейски час за тях. Могат да си купуват хляб само от отделни фурни, забранено им е да се движат по някои улици. По половин година  мъжете евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери".  Въвеждат се тежки регулации върху собствеността на евреите, като голяма част от нея е национализирана. Наложеният еднократен данък върху имуществото на евреите е в размер на 20% и достига общ размер от 1,4 милиарда лева.

Решението за унищожаване на всички евреи в Германия, на окупираните от нея територии и в съюзническите държави е взето през 1942 г. Тогава започва масово депортиране към Аушвиц. Прилагането на антиеврейските мерки у нас е възложено на създадено през август 1942 г. Комисарство по еврейските въпроси, оглавено от Александър Белев. До края на годината то изселва от София над 1500 души.

На 2 март на Комисарството е възложено да организира изселване на 20 000 евреи от „новоосвободените земи". На 4 март 1943 г. започва депортиране от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена. Според първоначалния план на Комисарството по еврейските въпроси, изселването трябва да обхване около 6000 души от старите територии - 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом.

Зад спасяването на пловдивските и на българските евреи стоят пловдивският митрополит Кирил, по- късно български патриарх, създателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков- председател на Адвокатската колегия, общественикът и журналист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, адвокатите Йордан Ковачев и Георги Кръстев.

На 10 март 1943 г. в Пловдив 612 души евреи са задържани в двора на казарма в 3 часа през нощта, но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, след като митрополит Кирил (бъдещият патриарх)  влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако не бъдат освободени. Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в училището. Той вдъхва кураж и увереност на събраните за депортация евреи. Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им казва: „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат".

Междувременно в страната се надига вълна от негодувание. 42 депутати начело с  Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и  бламират антисемитските действия. Самото правителство спира депортирането. Българската православна църква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на правителството. Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията. Антиеврейското законодателство е отменено през септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев.

Източник: GustoMedia.bg