Четиво за кандидат-кметове и политици

Автор: Богомил Генев
Публикувана: събота, 19 септември 2015 г.

Само след седмица отново ще влезем в предизборна кампания. Този път за местни избори, които ще решат кои да са преките ни управленци през следващите 4 години. Политиците вече от месеци ни засипват с благи обещания и са приготвили чувалите с предизборните платформи, за да ги отворят на своите шатри, които много скоро ще изникнат по Главната улица на Пловдив.

Някои ще поизтупат праха от посланията си отпреди 4 години, други ще разчитат на това, че са в управлението и ще откриват преасфалтирани улици като за последно, трети се явяват на пистата просто за присъствие, понеже и сами не си вярват.

И си мисля, че точно сега е моментът да си припомним един епизод от историята на Рим, който е много поучителен.

Рим е велик град. Седмица не стига да видиш цялата история, събрана там през хилядолетията. Една скулптура обаче остава някак встрани и може лесно да бъде пропусната, въпреки че се намира в сърцето на Рим. До самите стълби към Капитолийския хълм, в подножието на Община Рим се намира скулптурата на Кола ди Риенци. Край нея често се навъртат папараци, тъй като точно отсреща е къщата на София Лорен, което пък е допълнителна причина туристите да пропуснат паметника на Риенци.

Кола (Никола) ди Риенци е живял през 14-ти век, а голямата му мечта е била да върне величието на Рим. Точно тогава столицата на света е западнала, като последица от факта, че папският дворец не е вече в Рим, а е изместен в Авиньон. Във Вечния град царят междуфеодални сблъсъци, грабежите и убийствата са ежедневие и все повече граждани започват да го напускат в търсене на по-спокойно място за живеене.

Когато става 30-годишен – през 1343 година, Риенци предприема първите стъпки към връщането на папския дворец в Рим. Той отива в Авиньон и моли папа Климент VI да се върне. Папата много харесва речовития посланик, и макар че мисията му не се увенчава с успех, това са първите стъпки на политическата кариера на Риенци. Малко по-късно – през 1347 година, той повежда „бунта на масите” и става народен трибун на възстановената република. Той въвежда смъртно наказание за убийците, постановява всички юридически дела да се гледат в рамките на 15 дни, всеки район на Рим да има своя гвардия, на брега на Тибър винаги да има военни кораби за охрана на търговците, издава декрет, че мостовете, замъците и крепостите не са на бароните, а на народа. Нечестивите свещеници, разхищаващи църковните дарове и ценности, както и крадливите аристократи трябвало завинаги да бъдат изгонени от Вечния град, а за да не се върнат, челата им да бъдат клеймосани "Опозорил Рим", и още един куп прекрасни неща за хората.

Риенци си навлича гнева на бароните и след тяхната въоръжена намеса е принуден да напусне Рим. Новият папа Инокентий VI обаче решава да върне папската легация в Рим и така Риенци отново се връща във Вечния град, където помага на папата, а за благодарност е издигнат за кмет. Той обаче вече е различен управник – държи се грубо с гражданите, въвежда данъци за солта и за виното, налага военната повинност, в немалко случаи прибягва и до конфискация на имуществото.

Тези му действия разгневяват римланите и през 1354 година те се вдигат на бунт. Домът на Кола е запален, но той успява да избяга и се смесва с тълпата, преоблечен в монашески одежди. Риенци вика заедно с разгневените граждани „Дръжте крадеца”, но под скромните му дрехи проблясват златните ланци и гривни, с които самозабравилият се кмет обичал да се кичи. Кола е заловен, а от тази случка остава израза „Крадецът вика дръжте крадеца”.

Риенци е завлечен за краката до улицата, където е обесен с главата надолу. Според летописците, злополучният кмет е висял два дни и две нощи, след което е свален и изгорен на клада от тръни.

А по-късно Рим прави негов паметник. За да се помни…..