Денят на Тракия чества „Тракийско дружество Пловдив“

Публикувана: неделя, 26 март 2023 г.

Денят на Тракия – 26 март и 110 години Одринска епопея официално ще чества днес „Тракийско дружество Пловдив“.

Събитието ще се състои от 11.00 часа в Културен център ТракАрт. То е организирано от местното „Тракийско дружество“ и Народно читалище „Тракия – Пловдив 2008“.

Слово ще произнесе доц. д-р  Петър Ненков, участие ще вземе ансамбъл „Тракийска младост“ към СУ „Любен Каравелов“ с диригент Георги Найденов.

26 март - "Ден на Тракия"

(информацията е от РИМ Стара Загора)

На 26 март честваме подвига на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на Родината.

На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. с превземането на Одринската крепост, завършва една от най-блестящите операции на Българската армия през Балканските войни (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи.

Крепостта е сред най-силните, добре укрепени и модерни за времето си крепости в цяла Източна Европа. Според специалистите тя може да бъде превзета само след няколкомесечна обсада.

След сериозна предварителна подготовка командващият армията ген.-лейт. Никола Иванов предлага пряк щурм на Одринската крепост. Според него главният удар трябва да се нанесе на Източния сектор, а щурмът да се придружи със силен артилерийски огън. Това смело предложение ген.-лейт Иванов прави въпреки съществуващите по онова време схващания във военното изкуство, че крепостите се блокират, а не се атакуват.

Още през есента на 1912 г. българската авиация извършва бомбардировка над  жп гара Караагач. На 30 октомври със самолет “Воазен”, с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, лети и медицинската сестра Райна Касабова, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. От самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин.

След щателна подготовка на атаката на 24 март /11 март/ 1913 г. българската артилерия открива мощен огън срещу позициите на противника. Под неговото прикритие в тъмнината напред пълзят бойци, командири и групи бомбиери, телорезачи, първите, вторите и третите ешалони на пехотата.

През нощта на 24 срещу 25 март частите на Източния сектор преминават в настъпление. Ударните полкове – 10-ти Родопски, 23-ти Шипченски се движат в щурмови колони. Всички предни позиции на Източния сектор са заети.

Призори на 25 март атаката на предната позиция започва с бой „на нож”. Скоро съпротивата на противника е сломена. Настъпват и бойците от останалите сектори. Пленени са повече от 800 противникови войници, а 20 оръдия  и 6 тежки картечници са взети като трофеи.

В резултат на неудържимите настъпателни действия на българите на 26 март 1913 г. противниковата съпротива е сломена. Комендантът на крепостта Мехмед Шукри паша е принуден да се предаде с целия си гарнизон – 14 генерали, над 2000 старши и младши офицери и повече от 50 хил. войници. Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. Над джамията „Султан Селим” редник Михо Георгиев от 29-ти пехотен Ямболски полк издига знамето на победата.

Превземането на Одринската крепост е един от върховете на българската бойна слава. С овладяването й са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Балканската война и освобождението на българите останали под османско владичество.

Източник: GustoMedia.bg