Доц. Нина Найденова: Нашето изкуство е живо, истинско, тук и сега

Публикувана: вторник, 8 октомври 2013 г.

Режисьорът Нина Найденова е новият директор на Държавна опера - Пловдив. Тя встъпи в длъжност официално в понеделник и  бе представена от заместник-кметът по култура Стефан Стоянов. http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=30853&FCID=FCfeb69c12687888acfa51347aa6a3163f Найденова спечели конкурса на Министерството на културата в надпревара с още 7 кандидати. Тя получи заповед за назначаване, подписана от министър Петър Стоянович, в началото на този месец. Нина Найденова е позната на пловдивската публика с авторските си спектакли "Селска чест" и "Палячи". Тя е оперен режисьор и доцент по оперна режисура и актьорско майсторство  в департамент Музика на Нов български университет.

Какво Ви накара да кандидатствате за поста?

Изцяло концепцията ми за управление на този институт е изтъкана върху положителните страни на град Пловдив и на института, който ще управлявам. Моята изходна точка бе една голяма сфера в областта на културата, с която се занимавам. Това е управление на промяната или управление в криза. В институцията, в която работих до този момент – Нов български унивреситет, имах възможност да специализирам точно това, както и да изследвам последните три реформи в областта на културата в България. От там основния ми мотив бе, че един великолепен с музикантски потенциал институт има нужда успешно да бъде управляван в един кризисен за съществуването си период.

Започнах с основата, на която изграждам всичко – добрите музиканти в оркестъра, които имат не само добро историческо наследство, като филхармонията на Добрин Петков, но и един голям потенциал, който в най-скоро време ще придобие, надявам се и национално значение, не само регионално.

Опирам се на традициите на Пловдивската опера, която само допреди 10-15 години беше визитната картичка на град Пловдив и на цялата музикантска гилдия в България, със задграничните си гастроли, които имаше на престижните сцени в Европа. Мисля, че хората помнят това време и този вид регионално самочуствие е цел за мен да върна като позиции Пловдивската опера на наша и международна сцена.

Разкажете за предимствата на Вашата концепция

Другите предимства, върху които ми е изградена концепцията, това е добрият артистичен климат на Пловдив. Неслучайно Пловдив е известен град със своята бохема, със своето изкуство, което предлага. Това прекрасно се съчетава и с амбициите на Пловдив за кандидат за Европейска столица на културата. И за мен е важно и значително приоритено Държавна опера – Пловдив да бъде един от основните стълбове за бъдещите проекти по тези програми, съчетано заедно с артистичната гилдия в града.

Вече проведох срещи с директорите на: Театъра, Кукления театър, Фондация „Пловдив 2019“. Имаме пред себе си общи платформи, в които можем да съчетаем изкуствата, с които се занимаваме без да разделяме пространствата. Това неслучайно го казвам. Знаете, всички се намираме в условия на делегирани бюджети и това е много специфично за управление на културен институт в момент на криза, защото всички ние имаме една публика, която трябва да привлечем, за да успеем не само да се справим, а и да можем да развиваме дейност.

За мен е от изключителна важност, че Пловдив е на много стратегическо място и че Пловдивска опера може да бъде център за културния туризъм. В концепцията културния туризъм е една основна програмна политика, с която института ще се занимава. Още от май месец 2014 г. всички антични и интересни възрожденски пространства в града ще бъдат обект на сценично усвояване. Ще предложим две, надявам се дори 3 програми, още този летен сезон на Античен театър и антични пространства.

Това са положителните страни, на които изградих концепцията, без да забравяме и амбицията и желанието на колегите от Операта да се върнат на сцена и да реализират творческия си потнециал по възможно най-добрия начин. Разполагаме с много добър оркестър и с много ентусиазирана трупа, хор и балет.

Каква ще е нова управленска структура?

Без това да звучи като претенция или да плаши някого, но в държавния културен институт нещо ще се случи, като че ли за първи път. До сега е било така: оперният театър и филхармонията са се съсредоточавали върху това какъв репертоар да предложат на публиката си. В момента разширявам дейността до Център за музикално – сценични изкуства, който ще има 4 основни приоритетни програми, които имат амбицията да бъдат с национално значение.

Първата и основна програма е „Репертоар и артистични практики“, в нея се разделя на две дейността ни. Основна е премиерни събития, които са с подчертан иновативен подход в творческите си решения, тоест традицията ще е нещо добро, върху което ние ще изградим авторски почерк. Това, което скоро на оперна сцена, изключвам гостуващите отвън постановъчни екипи на пловдивска сцена, трудно можеше да се види. Амбицията е да бъдем по-актуални в сценичните си решения. Също така ще има съпътстваща програма със заглавия, представяни за пръв път на сцена, премиерни и за България. Естествено в по-камерен формат в началото, наред с традицията ще звучи и нова музика.

Втората част на тази програма е приоритено ориентирана към младата публика. Разделена е на две: от 4 до 14 и от 14 до 24-годишна възраст. Лично аз и от опита си като университетски преподавател съм убедена, че младите хора имат потребност, тоест има едно пространство, което не е запълнено и касае музикалната им информираност. Започваме със форми, които са близки до тях, така наречената „стрийт опера“. Впечатлена съм от младите хора, които виждам по улиците на Пловдив, техните неформални организации покрай изкуството и съм сигурна, че бихме могли да намерим подходящия език да се запознаят с по-сериозния вид изкуство, каквото е музикално-сценичното. За най-малката публика ще търсим пак алтернативни форми, тоест излизане от сцената. Нямам предвид ходене в училища и детски градини, далеч сме от типа образователни програми, а неща, които са на игровия принцип. Първият проект е „Госпожа Опера разказва“, който ще стартира от януари, а след това „Господин Балет“. Всичко онова, което ще върне идеята, че нашето изкуство може да бъде живо, истинско тук и сега, а не идеята с музеен отенък.

Какви са другите проекти?

Те са обвързани с така наречения портал „Български творци на световни сцени“. Вече има инициатива в Пловдив в тази посока и аз се радвам, че ще продължа тази тенденция. Визирам Балабановата къща и това, което прави Мила Павлова. Вече успяват известни български имена в чужбина да гостуват на пловдивска сцена. При нас те ще бъдат в друг мащаб. Амбицирани сме да ги включим в оперни спектакли и симфонични програми.

Другият портал, който според мен сме длъжни да направим, не от някакви патриотични подбуди, а от абсолютна убеденост, че имаме какво да кажем на света, това е „Музикална памет“ с проекция в бъдещетото. Това са програми, но ги наричаме портали, с оглед на холистичната визия на това, което предлагаме. В нея цялото историческо наследство, което ние не познаваме или по някакав начин не е обект на внимание, ще служи за национално самочувствие, от което ние като творци и хора, които употребяваме този вид култура, имаме огромна нужда. Тук партньори ще са ни медиите и ВУЗ-овете по изкуства. Млади колеги ще представят тези имена от минало време.

Последната програма, която е важна и се надявам да се случи още тази зима, е „Творческо поколение“. Ще се занимава с даването на равен шанс на млади колеги, които правят дебюти на сцената, но вече имат зад гърба си спечелени конкурси и фестивали. Ще се случват „лятна“ и „зимна“ академии с майсторски класове и комплексно обучение в сферата на музикално-сценичното изкуство. Това е голям пропуск в България, няма да задълбавам повече, но е факт че между ВУЗ-а и реалната сцена има голяма пропаст.

Това са основните 4 програми, по които ще работим в следващите 3 сезона. Фокус събитие за тази година е 60-годишнината на Пловдвската опера. Аз се включвам след средата на сезона и след един толеранс ще предложим фестивални събития, за да я отбележим.

Другото много важно събитие за самочуствието на пловдивчани, това е 100-години от рождението на Борис Христов.

Ще пробваме да предложим от съвременната за миналия век музика - заглавие на Рихард Щраус, надявам се да е и сценично. Това ще е през летния сезон по повод 150-годишнината от рождението му.

Не на последно място, замисляме и първия мини Фестивал на бароковата музика, театър и танц. Няма по-подходящо място от античните пространства на Пловдив за този вид музика.

Много амбициозна програма. Сигурно сте наясно, че наследявате една раздирана от конфликти трупа?

Да. Преди да направя каквато и да е като стратегия за Пловдив, дълго време се занимавах с аналаз на ситуацията сега и с рисковете, които биха произлезли от състоянието на оперния театър в момента. Един от основните проблеми е това наслоено разделение между колективите. Знаете, че всяка една реформа е процес и за да се плоучи това, в Пловдивската опера е наслоявана не само последната, но и предпоследната реформа, в която станаха разделенията на оперното и филхармонично дружество. Сами разбирате, че от Министерството на културата пристига методика от 2 страници и правила за управление на тази методика от още 3 страници. С тези 5 страници временно изпълняващ, директор или който и да е, трябва да направи концепция за управление. Това няма как да се случи, изисква се специфична подготовка. Затова в стратегията, която аз залагам, това което до момента е липсвало, това са цели и обща визия как да изглежда Пловдивската опера. Когато се прави една промяна, тя винаги започва от лидерите, които се поставят пред професионалните колективи. С най-голям респект към оркестъра на Пловдивската опера, пред когото не може да застане кой да е, съм поканила двама диригенти, които ще имат чисто стратегическа функция. Дирижирането няма да е основната им дейност. Диан Чобанов и Лучано Ди Мартино, които ще трабва да разработят различни музикални платформи с една обща цел, за да могат разделенията в колектива да бъдат преодоляни. И двамата ще имат ръководни функции. Аз мисля, че тапата е отпушена, изляха се всички емоции. Сега в момента всички са с някакви очаквания. В областта на управление на човешките ресурси ще има особено внимание.

Какво имате предвид?  

Условията не позволяват да има цял такъв отдел, но ще има екип, който ще се занимава имено с потребностите и развитието на колегите от двата големи състава. Тази функция ще изпълнява един човек с помощта на синдикалните лидери. Според мен е пропуск, че досега не е имало програми, които да повишават квалификацията и да дават възможност на хората да се чувстват творци. Според мен целта ще обедини двата колектива.

В управленската структура ще има Съвет за стратегическо развитие на Държавна опера - Пловдив. Ще ви представя целия екип на следваща среща, както и по-детайлна програма за първия сезон.

А как стои въпросът със сцената, ще я делите с Драмата?

Това е въпрос, който още не е сложен на масата. Имам доста надежди, че нещата ще бъдат в бъдеще време доста успешни. Инициденът с театъра утежнява малко нещата, но аз съм работила 9 години в общински театър, където си деляха сцената Театъра и Операта. Това някакси създаде център за публиката, тоест това си има и плюсове.

Вашият коментар относно параметрите на самата сцена в Градския дом на културата?

Сцената е прекрасна, салонът е малък. Сцената тепърва ще се усвоява. Няма начин всяка една нова сцена да няма неща, които да се подобряват и преодоляват. За всичко има и решение. От гледна точка на Пловдив като публика и на това, че работим с делегирани бюджети – салонът е малък. Ако на една софийска сцена местата са 1000, ние трябва да играем три пъти, за да направим публика от 1000 човека. Трябва да вложим много повече инвестиция.

Сваляте ли сегашните програмни намерения?

Аз не заварих намерения относно сцена. И тук трябва да отбележа, че това което е като реперотар в Пловдивската опера не е задоволително. В момента на сцена може да се качи една единствена постановка. Защото, влизайки в ново сценично пространство нивото на представление трябва да бъде с друг знак, най-малкото в естетика, подходяща за възприемане от съвремения зрител. Аз лично не бих се съгласила декори, бутафорни от много години да бъдат качени на сцената и по този начин да рискуваме с публиката. Затова хубавото в случая е, че много колеги подават ръка. Има проведени разговори за коопериране. Правим такова с Русенската и Старозагорската опери. Това ще даде първоначално постановки с доказани качества да излязат на пловдивска сцена, а от следващия сезон да мислим за собствен облик. Искам да подчертая, че сценография и костюми на едно опрено заглавие започва от 40-50 хиляди лева. В моментните условия можем да направим 1-2 заглавия, а репертоар на театър е минимум от 7-8. Това налага кооперирането с другите театри.

Какви задължения заварихте?

В момента те са почти изчистени. Тепърва ще има одитна комисия. Целта е да се работи със стратегия за управление на финастие на Операта.

Запознахте ли се с колектива и какво бе първото, което Ви казаха?

В сряда ми предстои такава среща, но аз вече имах достатъчно срещи с мното от тях и съм наясно какво очакват от мен.

Какво е най-голямото Ви безпокойство?

Хубаво е, че нямам никакво безпокойство относно сцената. Това което е безпокойство не само за мен, защото съм новопостъпила, а за всички директори, е все още делегирания бюджет, което е нещо много колебливо и застрашаващо финансовата стабилност на институцията. За да съществува в този си състав, Пловдвската опера трябва да има между 2800 – 3000 билета на месец продадени, за да може да се изплатят заплатите на колектива.