Доц. Нина Найденова: В Операта има изключителни хора

Публикувана: петък, 24 юли 2015 г.

Доц. Нина Найденова оглави Държавна опера - Пловдив през октомври 2013-а година с една много амбициозна програма, която в определни моменти дори бе надхвърлена по някои от посоките за развитие. Тя и екипът й поеха разслоен колектив без сграда, а година и 9 месеца по-късно Операта удвои публиката си и вече има почитатели от чужбина, които редовно идват за фестивала "Opera Open".   

Г- жо Найденова, юбилейната 2014-а (Държавна опера – Пловдив отпразнува 60-годишнината си) донесе за пръв път след 10 години ръст в посещаемостта и то от 90 на 100. Тази тенденция запазва ли се и сега ?

Пловдивската опера се радва на много публика и най-хубавото е че тя е нова  млада, и която влиза за първи път да гледа и слуша оперно представление.

Тази година на Античния театър в рамките на "Opera Open" почти нямаме свободни места, включително две от събитията ни бяха и с правостоящи. За една година публиката ни от 28 хиляди нарсна на 54 хиляди. Това няма как да не ни радва при положение, че сме започнали от една година възраждането на Оперната институция.

Как Община Пловдив участва в това събитие ?

Благодарение на финансовата подкрепа на Община Пловдив за афиша на фестивала  "Opera Open"  бяха привлечени такива световноизвестни имена, като звездата на Арена Ди Верона Ана Лукреция Гарсия от Венецуела. Тя пристига в България по покана на Държавна опера Пловдив за закриването на фестивала с „Аида” на Античния театър. В случая ние даваме идеята, а за осъществяването те ни помагат. За събитията в рамките на фестивала Операта не плаща наем за древната сцена.  

Само преди дни венчахте три двойки на сцената на „Любовен елексир“. Каква е следващата изненада ?

Очакваме всеки момент оперното бебе на 2015-а година.  (б.авт.: Една от двойките, които сключиха брак по време на представлението, очаква всеки момент първото си дете) Поели сме шефство над него. Програмата „Госпожа Опера“ го очаква с новото, което ще включим от предстоящия сезон – Рожден ден в Опертата. Нашата най-нова, най-млада и най-усмихната публика ще може да празнува рожени дни един път в месеца заедно с нашите оперни герои и концерти за най-малките.

Знаете, че стартира програмата „Музика за бебоци“, която очаква своето усъвършенстване като място и условия. Там деца от 5-6 месеца до 6 години ще могат да слушат и съпреживяват емоция чрез музика, като упражняват своите ритмични и музикални таланти още от най-ранна възраст.

Мога да кажа, че за две години успяхме да осъществим голяма част от програмата си, която да бъде насочена за всички кръгове зрители, нови почитатели и да сме важни, и да имаме запазено място в живота и културния климат на града. И не само това.

Едно от нещата, в които сме вече крачка напред е развитието ни в посока културен туризъм и по-специално оперен туризъм със спектаклите ни на Античния театър. За втора година имаме записвания от агенции, много чуждоговорящи, идвайки в Пловдив - идват на опера. На Античния театър ще чуете най-малко 4 - 5 езика.

Основно от къде идват чуждестранните заявки ?

Предимно от Германия, от азиатските страни – Япония, Китай. А от Италия имаме много, даже почитатели. На последната ни съвместна културна програма с Италианската търговска камара, Община Пловдив и Опера Пловдив, повече от 40 % от публиката на Античния театър бяха италианоговорящи.

В публичното пространство не се чува за съвместните направления с ВУЗ-овете по изкуства. Какво правите за преодоляване на пропаста между сценичните училища и истинската сцена ?

В това направление все още работим, даже след два часа имам среща за такъв тип проект - да направим специлизирана академия за развитие на млади таланти. Не че сме направили малко, напротив, ние дори получихме отличителен знак – диплом от голямата Асоциация на работодателите за работа с най-младите. Като имате предвид, че за 2014 година при нас стаж са изкарали 60 студенти и ученици.

Работим изключително активно с Музикалното училище. Само в рамките на този месец и на този фестивал изява имаше хорът и балетната паралелка на НУМТИ. Включително с Училищетото по сценичини кадри имаме много активна работа в нашите салони. Най-вече зад кулисите ще видите много млади хора в училищна възраст, които редовно работят при нас, не само под формата на учебни стажове, но и като доброволци.

По въпроса за професионалното обучение, свързано с изкуствата и сценичните институции там има какво да се желае и повече работим със завръшилите вече обучението си и ненавлезли конкретно в някаква професионална зависимост. За там имаме много програми. Първото, което се опитахме да направим, е програмата „Графити опера“, която цели тези 40 000 студенти, регистирани в пловдивските висши учебни завдения да бъдат наши гости в залите.

Какво стана с  „разделението между колективите“, „бездомната Опера“,  лошата акустика и тесните седалки в ГДК ? Имате ли публика с наднормено тегло и оплаквания от акустиката? (искрено се смее)

Институцията, когато дойдохме с новия управленски екип, бе раздвоена, разторена, поредни рекорди, без да има управление в посока промяна, в смисъл на новите структури, новите задачи и приоритети. Имаше и един много черен PR, който витаеше около Операта. Мисля, че в много голяма степен успяхме да преодолеем всичко това и като чели именно това ни изтласка много по-напред в посока на творчество и пълни зали.

Тогава се търсеше баланса дали оркестърът е повече симфоничен или повече оперен. Днес оркестърът продължава да има свои програми. Само за миналата година изявите му бяха повече от 12 пред пълни зали. Така че публиката, която обича симфонични концерти си има своите щастливи мигове с големи имена. А оперните спектакли се радват на една прекрасна симбиоза с добър хор, добър оркестър, добър балет с добра постановка на сцена. Защото най-важното като професионална ангажираност на ръководния екип е да не пада под един минимум, който е важен за нашето творческо самочувствие. Да знаем, че правим продукция на ниво, което подчертавам, в условията на делегирани бюджети е изключително трудно. Наистина, сега съм пред вас точно с това самочувствие, че сме си изпълнили задачите и в пловдивската Опера почти няма продукции, за които с гордост да кажем, че не са наше дело.

Доброто професионално ниво се вижда и от оценката на публиката, защото от 28 хиляди сме на 54 хиляди за една година.

А новият дом, кото всеки един нов дом, си има необходимото време, за да бъде почустван като свой. Ние имаме възможността да работим със съвременни технологии, за да преодолеем преодолимите препятствия в озвучаването. В процес на преговори сме, включително и с Община Пловдив, за финасиране на една сценична кутия за концертни изяви. Тя ще допринесе много за подобрението на звука, защото там има диалог и процес. Мисля, че нещата ще се получат в най-скоро време.

Говори се и за откриването на нова Камерна сцена, в която можем да пренесем нашия прекрасен формат „Опера бутик“ - за публика от около 200 човека и много близък контакт с изпълнителите. Направен е под формата на концерт с интервюта и представяне на програми. Става дума за изкуство на една ръка разстояние и в същото време на високо професионално ниво.

Продължаваме да имаме прекрасно фамилно съжителство с Драматичния театър, защото успяваме да направим някакъв баланс в програмите си, така че нито една от институциите да не бъде много ощетена. Факт е, че сцените в Пловдив са малко, но всичко се постига, когато има разбиране.

Операта участва във все повече общински прояви, кой подава идеите, как си сътрудничите? 

Живеем в едни град, работим за климата на този град. Нашата задача като артисти е да даваме всичко възможно за емоционална, душевна и мисловна храна на публиката, а Общината съдейства това да се случва със запазена марка "Пловдив". Европейска столица на културата е форум, който обединява много. Аз приветствам изключително много идеята на проектен принцип, ние като реално на културния пазар институция, въпреки че сме най-голямата културна институция в града, да имаме възможността допълнително да участваме в най-различни програми. И не само да имаме финасовите и идейни подкрепи, а наистина да работим в един социум, в който нещата да се случват за Пловдив.

 

P. S. В края на интервюто я питам има ли нещо, което иска да каже, нещо за което никой не я е питал, а тя без да се замисля, с умиление ми отгвораря: „Знаете, ли в Операта има изключителни хора! Не само творци, а интересни личности сами по себе си. Не говоря само за солистите, а и за оркестрантите, и хората, които не виждате на сцената. Те работят в трудни условия на делегиран бюджет, при средна заплата от 540 лева, която понякога закъснява. И въпреки всичко израстват като личности и творци, имат разностранни интереси, креативни са и са обществено ангажирани. Тези хора заслужават едно огромно "благодаря!" Знам че не е достатъчно, защото Опера Пловдив се развива и това е благодарение на хората, които работят тук много всеотдайно и в трудни условия.“