Дреме ми по дребни теми

Публикувана: петък, 4 май 2012 г.

Возя се в чист автобус по линия № 12, шофьорът е с бяла риза и вратовръзка, даже климатикът работи! Въпреки, че се връщам от зъболекар ми става приятно. За около 6 - 7 минути...

Дочувам спретнатият водач да води разговор по мобилния си телефон, тъй като съм на няколко седалки зад него се надвесвам към пътеката и поглеждам в огледалото му за обратно виждане. И кошмарът ми се сбъдва – държи слушалката до ухото си с лявата ръка, която кокетно е облегната на отворения прозорец.

Как да реагирам? Ако му направя забележка няма два варианта, просто ще ми тегли майната. Поглеждам жената до мен с недоумение, а тя ми прошепва „Не се впечатлявайте, нищо ново. Всеки ден пътувам с автобуси, всички го правят“

Аз обаче съм впечатлена! Той ако иска да се трепе, аз не ща?!

Жената шеговито ми подмята (сигурно с цел да ме успокои), че си говорят по работа. И е права, защото шофьорът пита (явно колега) „абе, как е новата кондукторка“ и други подобни служебни въпроси. Слушам и понеже спирката ми още е далече се моля важния делови разговор да приключи по – скоро.

Слушам и се моля, слушам и се моля, слушам и се моля... и така от спирката след IV-то ДКЦ в „Западен“ до левия завой от Централна гара за бул. „Руски“. Слизам на Търговската гимназия и с треперещи пръсти си записвам „Линия №12, автобус с рег.№ РВ 9566 ВК на „Хеброс бус“. Качих се на 3 май около 11,07 часа.

Срещам позната и й разказвам, а тя ме „насърчава“ - „Ни са занимавай! Те КАТ не могат да ги спрат, та ти.“

Най ме амбицира репликата „Ни са занимавай!“.

Реших да ми отлежи ден-два, че да не съм много остра като пиша на г-н Дошков, че докато той бори сивия сектор и защитава заплатите на служителите си, те „го подкрепят“. И хоп – déjà-vu.

 Днес се качвам на автобус по линия № 18 с рег. № РВ 2135 КВ на фирма „Автотранс Чолаков“ около 10,40 часа на същата спирка, където приключи вчерашния ми кошмар – срещу Търговската гимназия на бул.“Руски“. Единят ми крак е в автобуса, а другият на асфалта и вратата се шатка от двете ми страни.

За човек с размери 1,54 м и 45 кг преодоляването на цепнатини е лесно. Успях да се промуша, нямам нищо счупено, е две сини на пилешките ми трицепси... Поглеждам към шофьора в огледалото и виждам как стреснатата му физиономия разцъфва в извинителна усмивка щом шавам. Тъкмо му прощавам наум и тогава той с дясната си ръка ми сочи към лявата, която държи GSM-а на ухото му.

Е, кажете сега как да „ни са занимавам“ ?! Вчера само треперих, днес имам две синини, а ако утре се кача...