Джейн Костело за Бербатов, брака и любовта

Публикувана: петък, 13 май 2011 г.

Преди да стане писателка, Джейн Уолстънхолм (Джейн Костело е псевдоним, измислен от агента й) е работила като редактор във вестниците Ливърпул Еко и Дейли Мейл. На 28 години е назначена за главен редактор на Ливърпул Дейли Поуст, което я прави най-младата жена, заемала тази длъжност в голям всекидневник във Великобритания. Докато е в майчинство с първото си дете, Джейн решава, че е настъпил моментът да осъществи мечтата си да напише книга.

Джейн Костело пристигна за срещата си с пловдивските журналисти с леко закъснение, което те отдадоха на придружаващите я лица. Усмихната, с лек грим, една от най-модните авторки на дамски романи, бе облякла дънки и сако на фино бяло-синьо райе. Актуални санадали с висока платформа и миниатюрна плик-чантичка допълваха визията й.

„Първо искам да кажа, че съм очарована да бъда в България. Прекарвам си страхотно, програмата ми е много наситена, но и много интересна. Посрещането на българските читатели и журналисти е невероятно. Научих, че Пловдив е фантастичен град. Много съм развълнувана, искам да благодаря специално на издателя си, който подготви това невероятно пътуване.“

Днес е петък 13-ти, Вие фаталистка ли сте?

Не, не мисля, но нека да изчакаме края на деня, за да мога да го потвърдя. Деня започна страхотно, надявам се да продължи в същия дух.

Обичате ли да четете? Имате ли любим автор?

Чета книги от всички жанрове. Като започнем от класиката и стигнем до чиклит. През годините са ме вдъхновили много, като започнем от „Брулени хълмове“ и стигнем до „Ребека“ на Дафни дю Морие.

Възхищавам се много на моите колеги от чиклита, като Мариан Кийс и Софи Кинсела, макар техният стил на писане да се различава от моя. Още от малка обичах да си съчинявам истории и да чета. Аз съм четящ човек и чета всичко, което хората ми препоръчат.

Какво ви даде журналистиката в литературата?

Харесваше ми журналистическата кариера. Повече от 12 години бях журналист. Определено помогна на стила на писане и ме накара да се заинтересовам от хората. Но да пишеш новини и роман са две различни неща. Всъщност, когато започнах да пиша роман трябваше да забравя някои от нещата, които бях научила като журналист. Например, да сложиш най-важната информация в началото. Това не е много добро начало, ако го направиш в един роман. Така че в началото трябваше много да се уча.

Какво е нужно за един добър чиклит, освен герой, който търси нещо в любовта и непрекъснато попада в интересни ситуации?

Важно е героинята да бъде такава, каквато читателите могат да харесат. Главната героиня е в сърцевината на един чиклит-роман. Тя трябва да бъде земна, здраво стъпила на земята, забавна и някой на когото да можеш да съчустваш. Естествено главният герой трябва да е красив, задължително, няма начин да не е красив. Пред героинята трябва да има много препятствия. Ако можеш да го направиш с много чувство за хумор, още по-добре.

Защо в последната си книга обръщате нещата към мъжа, всъщност се опитвате да разкрасите един ерген, за да стане той популярен ?

Под красив нямам предвид само външната красота, а и вътрешната. Става дума за много повече от външния вид. Под красив имам превид харизматичен, мил, силен и лоялен. Това важи за Хенри, героят от „Нежененият ми приятел“ от самото начало. Не искам да ви разказвам книгата, но ще ви кажа, че Луси (главната героиня) е влюбена в него от самото начало.

Как съчетавате кариера и семейство, знаем че имате две деца?

Късметлийка съм, защото писателската ми кариера ми позволява да прекарвам много повече време със семейството. Мога сама да определям работното си време, мога да бъда гъвкава. Преди това бях редактор на вестник, а това включваше дълги фиксирани часове. Сега, когато съм автор, ми е много по- лесно да отделям повече време за децата. Мога да пиша книгите си, докато те са на училище и след това да прекарвам времето си с тях. В момента имам най-доброто и от двете сфери – прекрасна кариера и възможността да бъда с децата си.

В България през последните години все повече хора раждат деца без брак. Вие как гледате на семейството, как е в Англия? Ще има ли семейства след 10 -50 години?

Аз абсолютно вярвам в брака като институция, подкрепям го. Но смятам ,че хората са различни и всеки трябва да реши за себе си. Смятам, че повечето хора все още мислят, че бракът е възможно най-големият жест, с който можеш да покажеш любовта си към някой. И макар, за съжаление, не винаги да се получава, всеки който е романтично настроен и е оптимист, аз се смятам за такава, вярва в брака.

Как според Вас влияе интернет и съвременните комуникация на любовта, на връзките и онтошенията?

Голямата разлика е, че сега можеш постоянно да поддържаш връзка с човека до себе си. Това от една страна е хубаво, но от друга не е... Във Великобритания много хора се запознават в интернет. Искам да кажа, че макар в сърцевината си влюбването да е старомодно, ти се срещаш с някой и се влюбваш. Вече съществуват нови методи за влюбване.

Не смятате ли че класическото общуване изчезва? Не изчезва ли част от романитката или цялата?

Не, не смятам, че изчезва, защото независимо от метода на запознанство, човек се среща с друг човек и се влюбва, ако има химия между тях. Интернет запознаството е само първата стъпка. След това става дума за чисто човешки инстинкт. А именно дали харесваш някого, дали чувстваш привличане или не.

Как Вие срещнахте любовта?

В момента съм необвързана, но преди... Честно казано по най-сатромодния начин. Докато работя. По време на работа се запознах с човека, с когото бях 10 години. Смятам, че е доста срещано явление.

Казахте „необвързана“, какво означава това, че някой българин има шанса да ви обвърже?

Ще трябва да е доста бърз, защото съм само за 24 часа тук.

Не сте ли се отдали на едно много самотно занимание, като писането, не ви ли липсват срещите с хора от времето на журналистиката?

Много добър въпрос. Определено писането е самотно преживяваване. Бях свикнала, харесваше ми да работя в нюзрума, много оживена среда с постоянни разговори. За щастие живея в родния си град Ливърпул, където имам много приятели. Водя активен социален живот, срещам се с много хора и така компенсирам факта, че съм сама през повечето време от деня пред компютъра.

Ливърпул е град известен с футбола, имате ли отношение към него?

Доста въпроси свързани с футбола ми задават, но не ставам по-добра в отговарянето им. Моето семейство са фенове на „Ливърпул“, но за съжаление не са го предали на мен.

Искам да кажа, че Алекс Фъргюсън определено трябва да пуска Бербатов да играе по-често.

Рискувате да ви линчуват в Ливърпул за това, което казвате, след онези три гола на Бербатов?

Няма да им хареса, да.

Какво друго знаете за България, какво Ви казаха преди да дойдете?

Много мои приятели са били тук на почивка на море и на ски. Като цяло чух само положителни неща за България, но ми хареса повече, когато го видях с очите си. Хората са много дружелюбни и самото място ми хареса. Това ще разкажа на приятелите си като се върна.

Казвате, че един от любимите Ви автори е Умберто Еко?

Да, „Името на розата“

До колко ерудицията е необходима за създаването на литература или умението да се пише простичко романтични истории е в плюс за съвременната литература?

Мисля, че има място и за двата типа литература. Като читатели определено искаме да четем книги, от които научаваме нещо като „Името на розата“, но има ниша и за книги, които четем за удоволствие и забавление. Моите книги са точно такива. Това са книги, които може да прочентете след изморителен ден и да се забавлявате, да се засмеете.

Все пак, къде остава посланието на вашите книги?

Смятам, че всяка една от тях има различно послание. Като цяло са много оптимистични, като започнем от любовта и стигнем до кариерата. Харесвам моите героини, те са професионалистки и работят здраво. Освен това са добри приятелки и лоялни. В този смисъл се надявам да са дорби примери за подражание. Наистина в книгите ми посланието не е толкова важно, колкото забавлението.

Бихте ли споделили своя лична история достойна за чиклит-роман?

Обикновено взимам истории от живота и ги изопачавам. И макар героите ми да не приличат на реални хора, то случките в книгите ми са действителни. Например в първата ми книга “Шаферки“ има случка с шаферките, в която те пътуват за сватбената церемония и колата им се разваля. Подобно нещо ми се случи на мен, когато пътувах към сватбата на най-добрата ми приятелка, на която бях шаферка. Голяма част от забавните моменти са плод на моето въобръжение.

Наскоро целият свят гледа кралската сватба. Имаше ли някакви моменти достойни за чиклит-роман?

Сватбата и самата церемония бяха невероятни, но най-важното според мен е, че самата двойка Уйлям и Кейт изглеждат обикновени и много влюбени. Що се отнася до включване на историята им в някои мои книги, това което ми харесва е да пиша за обикновените хора и това, което им се случва на тях. Такива, към които самите ние можем да проявим отношение. Но смея да твърдя, че от Кейт Мидълтън би станала страхотна чиклит-героиня. Така че кой знае...

А сестра й?

О-о, всички мъже харесват Пипа, така че и тя би могла да стане.

Какво мислите за все по-нарстващия интерес към електронните книги? Как стои въпроса във Великобритания?

Не знам точните цифри, но електронните книги определено са доста популярни. Дори майка ми, която няма мобилен телефон има четец за електронни книги. Надявам се, че макар метода на разпространение и четене да се променя, добрите книги ще продължат. Аз лично предпочитатам традицонната книга.

Какво четете в момента?

„Слугинята“ от Катрин Стокет.

Харесвате ли Бийтълс?

Да, Ливърпул е известен с тях и с футбола. Естествено, не слушаме само Бийтълс, макар да са една от най-добрите групи на всички времена. Много е удовлетворяващо, когато хората посетят Ливърпул и видят, че той не е само Бийтълс и футбол.

Героините Ви харесват модата и имат отношение към нея, а Вие?

Аз обожавам дрехите и обичам да ходя по магазините. Честно казано, докато пиша вкъщи и взимам децата от училище, съм в дънки и тениска, т.е. не винаги съм елегантна.

Нека се върнем към това, което казахте за брака, че е най-големият жест, с който някой може да покаже любовта си. Колко пъти човек може да направи такъв жест?

Повечето възнамеряваме да е един, но за съжаление напоследък все по-често не се получава от първия път. Не смятам, че някой започва с мисълта за края на приказката. Все пак се надявам, че всеки ще намери своя Happy end.

_{В нитервюто са използвани въпроси и на други медии}