Есе на 15-годишно българче взриви Интернет

Публикувана: понеделник, 14 ноември 2016 г.

Момче на 15 години направи истински фурор в мрежата, след като публикува разсъжденията си за живота и омразата, която е настъпила между хората. Георги си задава въпроси какъв е смисълът и защо толкова много се мразим. И кога идва моментът, в който ставаме потребители.

Ето и цялото есе на детето, което развълнува десетки българи в интернет и ги накара да заговорят за него:
 
Замислих се как всеки мъж и жена си имат дете и са толкова щастливи. Например сега аз съм това дете сме ние и всяка година се променяме, растем, запознаваме се с хора и животът продължава и продължава. И ние всъщност живеем като всеки друг човек - толкова сме еднакви, но същевременно толкова различни.
 
Отиваме на училище и завършваме, намираме си човек и се влюбваме в него, но животът ни е толкова различен от този на другите.
 
Има хора, които толкова се притесняват какво ще работят и какво ще правят, като станат големи и как ще си намерят мъж/жена, дали ще имат пари, дали ще могат да си намерят място за живеене.
 
Приемат това за смисъл на живота - да се родиш, да учиш и да си намериш работа и семейство, а просто са забравили да живеят наистина. И след като спрат да мислят за тези неща, като са станали големи хора и се замислят за живота, осъзнават колко са изпуснали.
 
В живота са възможни толкова много неща и някои хора не са благодарни за това и аз не мога да ги разбера. Животът е ограничен и в тези години, които имаме на тази Земя трябва наистина да направим нещо, което искаме и копнеем, а не да мислим за най-маловажните неща като работа и материални придобивки, да имаме, да трупаме... иначе какъв е смисълът на живота?
 
Смисълът на живота е да живееш истински. Хората толкова си промиват мозъците тези дни с информация от медиите и са изпълнени с толкова омраза, че са забравили да обичат и да приемат нещата такива каквито са.
 
Мисля си, че истинските хора стават все по-малко и това е страшното, защото ако продължаваме така децата на децата ни ще са увредени и няма да имат правото на собствено мнение и тази мисъл ме побърква.
 
Казваме често: "Мразя това, мразя онова, ти не си хубав, това е грозно", фокусираме се върху тези негативни неща и забравяме как да живеем. Просто ме е страх накъде отиват нещата и се надявам всичко да се оправи и според мен ще се оправи, стига достатъчно хора да имат желание за това.

Източник: GustoMedia.bg