Фаталният куршум е уцелил Ботев в гърдите, не в челото

Публикувана: вторник, 2 юни 2015 г.

Ася Николова е директор на Национален музей „Христо Ботев" в родния му Калофер. Историк по образование, тя държи стриктно да се разнищят докрай истините около раждането и смъртта на поета, както и всички факти от живота на един от най-достойните българи. Потърсихме Ася Николова, за да си спомним за Ботев 139 години след неговата геройска смърт. 

Г-жо Николова, откъде идва тази неповторима харизма на Христо Ботев, та всеки политик, историк и литератор гледа да се докосне до личността му?

Хора като Ботев са били родени, както казва биографът му Захари Стоянов, да правят епохи, да водят след себе си тълпите. Такива хора рядко се раждат в историята на всяка една нация. Ние сме облагодетелстван в това отношение народ, защото имаме много такива герои. Безспорно е, че Ботев е геният на перото, с когото трябва да се гордеем, че с него сме дали дял за съкровищница на Европа и целия свят.

Човек, написал „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...", не го е написал просто и само за своя народ, за себе си, а за всички, които мислят за свободата като за най-висша цел. Самият Ботев е вярвал, че само който е свободен, „може да се нарича човек" и „който умира за свободата на своя народ, умира за свободата на всичкото човечество".

Днес вече няма такива личности, толкова луди глави като Ботев, които да заложат живота си за кауза.

Герои като Раковски, Каравелов, Левски се раждат тогава, когато народът има нужда от тях, за да станат водачи на нацията. На техните следовници остава да си спомняме за тях, но не само в дните, когато честваме тяхното раждане или смърт. Ако малко по-често си спомняме какво са ни завещали, може би ще бъдем по-достойни за делата им.

Но няма как целият народ да е от герои, нашето съвремие има други измерения. Ако четем повече прозата на Ботев, писмата му до съратниците, ще разберем колко нищожни са нашите усилия да го смъкнем до себе си. Както самият той е казал - додеяло му е да гледа „как малки човечета, покачени на гигантски кокили, се мъчат да докоснат Луната". Така че нека всеки помни завета на Ботев: „Работете, братя, работете! Сега е времето да докажем своя патриотизъм".

Думите му обаче режат като нож, когато пише за религията, дори за заспалия народ.

Ботев не говори против религията и против християнството. Той е рожба на своето съвремие, възпитан е от баща си като добър християнин. Но поетът се бунтува срещу тези, които използват религията за собствено облагодетелстване. В неговата чета е един невероятен българин - поп Сава Катрафилов - човекът, който заклева бунтовниците. Но важно е да прозрем към кого насочва острието. Ако днес все още учителското съсловие се обижда на репликата на поета „дивак - учител", не е виновен Ботев, а ние, които не сме се отърсили от това, което заклеймява. Нали самият той е учител, баща му е учител. А за Ботьо Петков той казва, че го има „по-горен от баща", защото му е вдъхнал ламтеж към знания. Така че не бива повърхностно и едностранно да четем Ботев.

Мнозина са склонни и да го подценяват, като го представят само като буйна глава и авантюрист и забравят, че Ботев е изключително начетен, образован и твърде зряла за годините си личност.

Естествено. Той през целия си живот се е стремял да завърши образованието си. Липсата на средства и самата епоха, в която живее, го принуждават да се занимава с дейности, неодобрявани от съвременниците му. Но определенията буен и своенравен не прилягат на човек, който с такава трезва мисъл е писал своите статии. Той е една безкрайно ерудирана личност, запознат е с европейската и световна история, която не бива да бъде едностранчиво разглеждана.

Всичките му действия са насочени към това да вдъхне на своя народ увереност, че има сили сам да се справи и да бъде свободен. Не може да говорим за Ботев като за човек, комуто просто хрумва да освобождава България. През целия си живот той търси най-верния път за политическо освобождение. В този дух са и двете му телеграми до европейските вестници, в които заявява за влизането на четата в България. Там той не пише, че хъшът Ботев, или революционерът Ботев тръгва, а пише, че редакторът на в. „Знаме" тръгва на глас народен. За ситата и доволна Европа е необяснимо как един човек с положение, с място в обществото зарязва всичко - вестник, дете и семейство и тръгва „на глас народен". Това е акт, който няма как да не разтърси европейската общественост.

Длъжници сме на големия бунтовник. И той има право да е гневен на предателите, заковали прозорците си във Врачанско, когато минава с четата, а преди това са се клели да го подкрепят.

При навлизането на четата във Врачанско не може да се каже, че Ботев е очаквал тази реакция, но няма как да виним целия народ. Да, Ботев е вярвал, че тази велика идея за освобождението ще увлече много от населението през селата, в които минава. За жалост това не се случва. Истина е, че не се присъединяват тези четници, които той е очаквал. В Козлодуй излиза само един човек - Младен Павлов, наречен козлодуйското даскалче. Но четниците, които тръгват с него и самия Ботев знаят, че отиват на гибел.

Въпреки това не става въпрос за самоубийствена безразсъдна саможертва. Целта на априлските събития през 1876-а е да се покаже на Европа, че българският народ не желае повече да се подчинява на статуквото, на великите сили. Разочарование е имало, но четниците и Ботев не са очаквали, че с 200 души ще сринат цяла империя. Както априлските въстаници от Панагюрище целят да забият 500-годишния ръждясал нож. В последната си статия във в. „Нова България" Ботев пише: „Полудейте, дипломати. Възелът над болния трябва вече да бъде разсечен". Но след подвига на четата се заговаря за дългогодишния петвековен проблем на Балканите.

Каква е истината за смъртта на Ботев?

Първият биограф на Ботев - Захари Стоянов, налага една от грешките за това как е загинал Ботев. Мястото на последните сражения е установено след 3 комисии - през 1901, 1927-ма и последната комисия към БАН през 1953 установява окончателно мястото на гибелта на Ботев. Поетът не е загинал на връх Вола. Четата е минавала покрай върха, там са били турски позиции. 

Последното сражение, в което участва, се разиграва на местността Йолковица, на югоизточния склон на връх Камарата. Там е поставен и паметен знак, който посочва лобното място на Ботев - зад една скала. Историците се позоваваме на документи, в които има разкази на живи свидетели на Ботевата смърт - това са Никола Обретенов и Никола Тодоров - те точно и ясно посочват как е умрял героят.

Ботев се изправя, за да повика част от четата, и тогава го улучва куршум, изстрелян от мястото, от което черкезите стрелят цял ден. Но не в челото, това е поредната грешка, а в гърдите. За това свидетелстват останалите живи свидетели на Ботевата смърт, защото е бил само в присъствието на най-близките хора от щаба на четата. Когато вадят картата на европейска Турция от вътрешния джоб на мундира му, тя е пробита и окървавена. Всички твърдения, че е загинал на връх Вола с куршум в челото, не са верни.

Но така се учи в училище.

За съжаление се тиражира тази неистина. Но искам да питам сънародниците - ще бъдем ли по българи, ако Ботев беше предаден от свои четници, ако бе убит от Войновски или някой друг от четата. С това щяхме ли са станем по-българи?

И да стигнем дотам как имаше идеи да се махат стихове на гениалния поет от учебниците.

Това беше поредното безумие. Защото стиховете му са само 20. Ако махнеш и едно, какво ще учат българските ученици? Ако във френските училища махнат Юго, как ще реагират учениците?

Няма как да ни ви питам - какво се случва с паметника на поета във вашия град, който бе заплашен от срутване?

Драма няма. Паметникът на Ботев в Калофер си е здрав, монолитен, няма опасност да падне. Но стълбите, подстъпите към паметника, наистина имат нужда от ремонт, те са опасни.

Кажете накрая и нещо от личния живот на Ботев. Защо отказва да се ожени за Венета в църква?

Ботев прави хъшовска венчавка с Венета. Те нямат нито граждански, нито църковен брак. Но това е жената, на която той пише „Знай, че после Отечеството си съм обичал само теб." На Ботев не са му трябвали клетви пред свидетел в църква, за да заяви желанието си да бъде с тази жена, която му ражда и дъщеря. Той не казва къде отива на жена си преди фаталната битка по обясними причини - дъщеря му Иванка е само на един месец. Не е искал да разстройва семейството си. Последното писмо, което пише до приятелите и до Венета, по-късно е предадено от неговия съратник Горов. Ботев моли кума си Георги Странски да отиде в дома му и да разкаже на Венета всичко и да я подпомогнат финансово. А Венета е пазила тази реликва, която й е давала сили да издържи на всички унижения, на които тя и дъщерята на героя са били подложени.

Кой е жив от наследниците на рода Ботеви?

След смъртта на Иванка самият Ботев няма живи наследници. Наследник на рода на Ботьо Петков е Боян Ботйов - правнук на ген. Кирил Ботев - брат на революционера.

Източник: Vsekiden.com