Катрин Гутман: Кандидатите в тази кампания надминаха всички мои фантазии

Публикувана: четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Предизборната кампания за местния вот отброява последните си часове. Голям смях падна още в самото й начало с два-три  „плаката“ от агит-материалите в интерент пространството. Оттогава пред ръцете, очите и ушите на електората се извъртя какво ли не. Качеството на 80% от предизборните материали говори за професионализма на тези, които ги правят и онези, които ги поръчват. За пореден път бе затвърдено веруюто, че българите цял живот посрещат по дрехите, даже и на избори. За кратко се появиха рубриките   „МЕСТНИ ИЗРОДИ 2015“, „ДЕБИЛ НА ИЗБОРИ 2015“  и т.н.   

GustoNews.bg потърси притежателят на най-голямата у нас Фейсбук колекция, достойна за наръчник, озаглавен: "Как НЕ трябва да се прави предизборен PR" - Катрин Гутман.

Как започна тази фрапантна колекция?

- Колекцията започна съвсем случайно. Като човек, който активно ползва Фейсбук с почти 5000 приятели на личния си профил и като PR на Областна администрация - Пловдив, който поддържа Фейсбук страницата на институцията виждам, чета, разглеждам огромен обем информация от хора от цялата страна и от чужбина. Както всички, разбира се в социалната мража, които са активни... Първите плакати, на които попаднах искрено ме развеселиха и реших спонтанно да ги споделя. Единият беше на т.нар. „лейди Гаганица“, както успешно кръстиха в мрежата жената от с. Гаганица. Започна спор дали плакатът е истински или е колаж. Моя близка приятелка от гр. Чипровци веднага ми писа, че жената изглежда точно по този начин и поне 3 пъти се е засичала с нея в телевизията в Монтана. Тогава намерихме и снимка от студиото, дни по-късно тя гостува и в сутрешния блок на една от телевизиите, където разказа любопитни подробности за себе си. Скромните ми цели, в онзи момент бяха да събера „Топ 20 на предизборния рекламен гений“. Нямах никаква представа, че нещата ще се развият така главоломно. В момента съм на „Топ 70“ и ако бъда по-активна в търсенето, много бързо ще стигна до 100…За съжаление нямам толкова време, но вече получавам предложения от цялата страна. Приятелите ми се хвърлиха с всички сили да помагат. Повечето плакати обаче, вече ги имам. Още в началото всички настойчиво ме молиха да направя албума публичен, за да може спокойно да го споделят.

Можеш ли да ги класифицираш по някакъв начин?

- Много бих искала да направя първо едно важно уточнение. Многократно съм призовавала и приятелите си и коментаторите във Фейсбук, по никакъв начин да не обиждат самите кандидати, защото ние реално не познаваме тези хора. Нямаме представа дали те са достойни, честни и изобщо „свестни хора“. И не това е целта. Започнах да събирам тези „шедьоври“, защото не можех да си отговоря на въпроса как е възможно да се допуска подобен вид реклама. И докъде може да се стигне? Част от плакатите са истински, официални и отпечатани на хартия.

Други са правени специално за Фейсбук. Но това изобщо не променя нещата, защото социалните мрежи са много сериозен инструмент и освен, че публикуваното в тях не попада под каквато и да е санкция от Избирателния кодекс, всичко друго си е част от една предполага се, обмислена предизборна кампания. Може да има много обяснения по темата... За някои от плакатите подозирам, че са си решение на самия кандидат или група. За тях важи правилото, че „българинът разбира от всичко – от футбол, от коли, от PR…“ те са убедени, че не е нужно някой да им казва как изглеждат нещата отстрани. Всички сме чели и многобройни коментари на хора, които считат, че с няколко прости действия биха разрешили всякакъв световен проблем – от войната в Сирия, проблемът с бежанците, кризата в Гърция... Стига да им се даде тази възможност, която те иначе по никакъв начин не заявяват, че искат. В живота, обаче повечето неща съвсем не са толкова прости. Винаги е хубаво да има някой, който да ти каже как изглеждат нещата отстрани.

Друга група плакати, респективно кандидати, вероятно са консултирани, но не с „правилните“ хора.

Безценно е да си обграден от искрени хора, било то колеги, приятели, съмишленици, даже и роднини, които да ти кажат НЕ това което искаш или очакваш да чуеш, а истината.

Просто да кажат: „Виж, това просто не става! Дай да опитаме друго“. Да не говорим, че по-големите партии харчат за тази „антиреклама“ пари от субсидията, т.е. от нашите пари като данъкоплатци. Тъжното заключение, което човек може да си направи като види колекцията е, че повечето хора изглеждат така, защото искат да е така. Те явно се харесват по този начин. А това е трагично. Означава, че са изгубили или изобщо нямат чувство за мярка, нямат и коректив. Казват, че „няма лоша реклама“. Да, така е, но ако си Черната Златка, Николета Лозанова, Азис, Евгени Минчев... хора от шоубизнеса или от категорията „известни с това, че са известни“. За лошата реклама, трябва да си готов да си платиш и понесеш цената. А тук става дума за хора, които имат самочувствието, самооценката за себе си, че са достойни да ни управляват – да разпределят обществени средства, да работят за едно по-добро местно самоуправление, да решават проблемите на населеното си място, да решават проблемите на хората, независимо дали става дума за голям град или малко селце. И при това положение възниква въпросът – това ли е начина да презентираш себе си, да вдъхваш доверие, да накараш другите да ти повярват, че си знаещ и можещ човек? За някои от тях можем да предположим, че вероятно са искали да е по-забавно.

Правенето на политика обаче, не е забавление, а отговорност. Голяма отговорност, при това.

В началото, повечето коментари бяха от рода на „Е, не! Това не може да е истина!“. И сега, който разглежда албума за първи път искрено се забавлява, но тези, които следят как непрекъснато се увеличава бройката, са почти отчаяни. Мога да кажа по няколко думи за всеки плакат, но мисля, че не е необходимо. За някои вече съм написала какво мисля и на какво ми приличат.

Кой ти помага в събирането?

 - Вече всички, защото особено в последната активна седмица преди изборите на 25 октомври, Фейсбук прелива от „шедьоври“. Но имам няколко приятели, които от самото начало харесаха идеята всичко да бъде събрано на едно място и започнаха да ми изпращат предложения, на които те самите са попаднали. Това може да се проследи и в коментарите. Такъв е например Добромир Трифонов, който живее в Англия и следи с любопитство всичко, което се случва в България и в родния Пловдив. Да не изброявам, но ще кажа само, че всички са добронамерени и с прекрасно чувство за хумор.

Защо го правиш ?

 - Единствено и само за забавление! Целият ми профил е подчинен на това. Предпочитам хората да се смеят, а не след тежък работен ден и стотици проблеми, с които всеки от нас се бори в ежедневието си, да продължава с натоварването. Но вече си мисля, че накрая би станало едно чудесно нагледно помагало за студенти по PR на тема: „Как НЕ трябва да се прави кампания“. От един по-обстоен анализ на всеки плакат, може да се научи много. Имаш ли фаворити и кои са те ? Всички са много смешни. Трудно е да се определи фаворит, а и зависи от критериите. Как да избереш, като се появяват все нови и нови. Ето, в момента са 68, което означава, че със сигурност до довечера бройката 70 ще бъде надмината и тогава ще трябва да напиша „Вече събирам предложенията до 80..Упорито и отчаяно! Всички мои фантазии вече са надминати тотално...“

Според GustoNews.bg ти ще бъдеш пионер в колекционерството, създател на Фейсбук колекциите. Как ще го коментираш ?　

- Едва ли ще съм пионер. Със сигурност и други събират. А и не е важно за мен. Освен чистото забавление с визията на плакатите, другото много ценно нещо са коментарите към тях. Има хора с удивително свежо чувство за хумор, креативни, истински забавни. Това ми дава надежда, че не всичко е загубено.

Колекционирала ли си нещо друго ?

- Ха-ха... само като дете, това  беше модерно тогава – пощенски марки, стерео картички, значки, по-късно магнитчета върху хладилника. По принцип не се привързвам към вещи и предмети. Готова съм да се разделя с почти всичко. Хората са ми много по-ценни и важни.

А след края на изборите, ще се поинтересувам и ще проверя какво се е случило с всеки един от кандидатите на плакатите. Много ми се иска въпреки неуспешния, според мен, избор на визуална агитация, да могат да правят „правилен избор“ по важните въпроси, така че „следва продължение“…