Коко не заблуди никого с отказването си „уж заради феновете“

Публикувана: понеделник, 23 юли 2012 г.

Коко Динев обяви днес около 13,30 часа: Край, махам се!

Час и половина по-късно собственикът на черно-белите излезе с декларация, в която сподели и причините за отказването си – „невъзможността да поддържам необходимото високо финансово ниво за издръжката на клуба, както и перманентното замесване на името ми, както и това на Локомотив Пловдив, в съмнения за погазване правилата на честната игра. Нещо, което абсолютно не отговаря на действителността и нямам никакво намерение повече да търпя подобни твърдения...“

Кратко и ясно. Това негово отказване обаче има своята предистория. И тя далеч не започва с транспарантите, които черно-белите фенове издигнаха пред цяла Европа на мача с Витес „Лаута не е казино“ и „Продажниците вън“, нито с поисканото в събота обяснение от част от играчите за слабата им игра с екипа на Локомотив.

Едва ли обаче са много тези, които са повярвали, че след 2 години и половина начело на отбора, след дадени купища пари (само за придобиване на акциите от Галя Топалова се спрягаше сумата 1 милион лева), след уредени и проведени предсезонни лагери и контроли, босът на черно-белите реши и за два дни се отказа от клуба заради някакво си съмнение. Повечето привърженици на клуба знаят, че нов собственик на клуба се търси отдавна и че Коко сам е признал след края на миналия шампионат, че не може повече да издържа отбор с амбициите на Локомотив.

По-наблюдателните дори забелязаха клубната икона Христо Бонев, административният директор Атанас Узунов и шефът на фенклуба Костадин Славов на срещата им с премиера Бойко Борисов в Панаира по време на военното изложение Хемус. Едва ли у тримата внезапно се е събудил интерес към военната техника – просто това бе първото място, на което можеха да поговорят с министър-председателя и да го склонят да помогне на клуба. Поне от три месеца в публичното пространство се върти и името на Винпром-Пещера, въпреки че до момента от холдинга не са дали никакви индикации, че имат намерение да инвестират в спорта. Упованието на феновете обаче е, че „те ще се вслушат в думите на Бойко“.

Кратък поглед назад сочи, че Коко Динев бе посрещнат като месия след ерата на Галя Топалова. Хиляди скандираха името му на първата тренировка след идването му на Лаута. Той пък направи и невъзможното, но устоя на думата си и спаси клуба от изпадане в долна дивизия, въпреки отчайнащия точков актив на полусезона.

По-малко от година обаче трябваше на част от феновете да започнат да се вглеждат по-внимателно в някои странни резултати на тима, като с течение на времето тази част ставаше все по-голяма, а съмненията – все по-засилени.

Ескалацията на напрежението обаче настъпи на финала за купата на страната срещу Лудогорец в Бургас. Мач, който задълго ще остане във футболния фолклор на града. Само пловдивските фенове са способни така да залеят пътя от града под тепетата до стадиона в квартал Лазур край морето (и тук не деля привържениците на черно-бели или жълто-черни, защото помня и мача Ботев – ЦСКА през 1993 година в Благоевград). На 16-ти май 2012 година нямаше бензиностанция край пътя Пловдив-Бургас, нито паркинг на голям магазин, който да не бе залят от фенове в черно-бели екипи. Над 8 хиляди пловдивчани препълниха сектора на стадиона и за пореден път създадоха празнична обстановка за своите любимци. Уви, само за една част от мача.

Защото за другата – тъжната, се изписа доста. Стигна се дори дотам най-успелият тенисист на Локомотив напоследък – Тошко Енев, познат като върл привърженик на тима, да пита в ефир Бенжелюн дали мача с Лудогорец е продаден. Фенове на Локомотив от чужбина, завърнали се специално за срещата и дали по над 1000 евро за да гледат отново финал на любимото си Локо, не криеха сълзите си.

Последваха и поредните странни резултати в някои от предсезонните контроли, които Локо по традиция загуби с разгромни резултати и това май бе капката, която преля чашата на търпението. Безидейната игра на Бенжелюн и Сержиньо срещу Витес вече не впечатли никого (май само коментаторите на БНТ 1), а два дни по-късно феновете се появиха на тренировката на тима.

Това е предисторията. И при тези факти е смешно да се твърди, че тези два плаката са принудили Динев да се махне от тима.

Просто недоволството на феновете дойде в най-удобния за него момент и му даде повода да си тръгне от Лаута с достойнство. Въпреки всички приказки за наивници, които едва ли ще намерят своята аудитория сред футболната публика в Пловдив.

А ако, както се говори, Коко Динев отиде в ръководството на ЦСКА, то и другата част от неговата декларация ще излезе въздух под налягане. Защото бюджета на армейците винаги е бил по-висок от този на пловдивския тим и не можеш да имаш пари за тях, а за черно-белите да нямаш.

В заключение – Динев така и не разбра, че това не е неговия тим, а отбор на феновете в Пловдив. За едните – болка и съдба, а за другите – съперник и дразнител, но при всички положения не оставящ привържениците безразлични.

До последно Динев контактува само със столични журналисти, и то с избрана част от тях. Дори декларацията му накрая бе съгласувана не с пресаташето на Локомотив Стойчо Генов, а с колеги от София. Само че Локомотив е на Пловдив и както гласи изреченото от големия локомотивец Георги Божилов-Слона (светла му памет) – „черно-бялата фланелка не се облича на тялото, а на душата“...

Автор: Богомил Генев, “Новият глас”