Крис Норман се познавал с останалите от "Смоуки" още от училище

Публикувана: понеделник, 19 октомври 2015 г.

Кристофър Уорд, който се прочува по света като Крис Норман, фронтмен на "Смоуки", на 25 октомври празнува 65. Преди юбилея рок легендата вече е в България за поредно турне - с парчетата от новия му албум, с класиките на култовата група, която напуска окончателно през 1986-а, с хитове от десетината му диска. Крис и съпругата му Линда са заедно от 1967-а, имат пет деца и няколко внуци. Днес семейството живее на остров Ман. "Няма нищо по-важно от подкрепата на най-близките ти хора", казва изключителният музикант.

- Крис, как и кога се роди любовта ви към музиката?

- Родителите ми бяха в шоубизнеса. Израснал съм с музика около мен. На 5-6 вече слушах рокендрол, защото у нас непрекъснато пускаха Елвис Пресли, Бъди Холи и другите. Още тогава се искрата пламна в мен. След това се появиха "Бийтълс". Започнах да искам да съм като тях - да съм поп или рок звезда!

- Тренирал сте футбол. Не искахте ли да станете футболист?

- Като повечето момчета на 11-12 и аз играех футбол и естествено минах през фазата, в която исках да стана футболист. Но малко по-късно музиката измести абсолютно всичко останало и започнах да мисля само за това как да свиря повече.

- Родителите ви бяха ли доволни от вашия избор?

- Мисля, че те искаха първо да се хвана на нормална работа - но виждаха, че има нещо в мен, че притежавам развит музикален слух. На 4-5 вече можех да изпълнявам хармонии - така че те усещаха накъде отиват нещата. Още повече, че тази жилка я имаше отдавна в семейството. Но все пак им се искаше да имам друго образование, ако нещата с музиката не потръгнат. Напуснах училище на 15. В началото работих какво ли не. За две години смених 11 различни професии - нищо от това, с което се захващах, не ми се харесваше достатъчно.

- Какво сте работили например?

- О, Боже! Какво ли не. За кратко влязох в офис, пробвах се като търговец и електротехник за 4 седмици. Вече не си спомням всичките ми опити. Но нищо не ми беше достатъчно интригуващо - освен музиката. Винаги обаче съм работил здраво. Майка ми не би ме оставила да се излежавам на дивана вкъщи по цял ден. На 17 станах професионален музикант - дотам с експериментите за "нормална" работа.

- Как се събрахте с останалите музиканти, с които по-късно формирате прочутата банда "Смоуки"?

- Запознах се с Алън Силсън и Тери Атли в училище. Алън и аз получихме китари като подарък за Коледата на 1964-а. Познавахме се още от 11-годишни, но не бяхме близки. С китарите започнахме да си ходим на гости и да си показваме какви нови акорди сме научили. Започнахме и да пеем заедно. Алън има много хубав глас, аз също се справях и се хармонизираха отлично. Тогава узряхме за идеята да имаме собствена група. Привикахме Тери Атли, наш съученик, който можеше да пее добре, а и имаше бас китара. Вкарахме и барабанист и започнахме. Пийт Спенсър, барабанистът на "Смоуки", се присъедини към нас няколко години, след като сформирахме бандата през 1973-а.

- Кога дойде първият ви голям успех с групата?

- Тя първо се казваше "Кайнднес" - име, което така и никой не запомни. И ние го сменихме на "Смоуки". Подписахме договор със звукозаписна компания, а Майк Чапман ни беше продуцент. Първият ни албум Pass it around не беше особено успешен - нямахме нито един хит в него. Малко след това записахме парчето If you think you know how to love me. То стана голям хит и оттам всичко потръгна нагоре. Бяхме се стремили към големия успех 7 години - обикаляхме цяла Великобритания по клубове, пъбове, танцовални зали, къде ли не. Пътувахме с миниван, в който и спяхме. Целта ни обаче беше една - да бъдем известни. Спомням си отлично първия път, в който ни чух по радиото. Беше топъл неделен ден през юли, бях в колата си, пуснах си радиостанцията, по която течеше класация топ 40 и водещият съобщи: на номер 16 влизат "Смоуки". И тогава зазвуча нашето парче.

- Как ви промени славата?

- Успехът променя живота ти. Ставаш известен. Хората започват да те разпознават на улицата. И това е съвсем непознато чувство. Усещаш се различен. Казваш си: "Аз съм звезда!" Започнахме да правим турнета по цял свят - в Америка, Австралия, Южна Африка, Европа, навсякъде. Започнахме да печелим много, а преди това не сме имали никакви пари. Но поради това, че ние бяхме в група, която вече съществуваше от известно време, бяхме сравнително здраво стъпили на земята. Никой от нас не започна да се взима прекалено на сериозно. А и ако някой тръгнеше да се превъзнася, веднага някой от другите го приземяваше: Престани. Ти си никой.

- Бяхте ли близки помежду си?

- Да. Като братя. Бяхме непрекъснато заедно - на сцената, в студиото, на път... Неразделни. Много се забавлявахме. Правили сме всякакви щуротии заедно. Днес продължаваме да се виждаме често и винаги има за какво да си говорим.

- Как се справяхте с любовта на многобройните ви фенове във времето, в което бяхте на върха?

- В началото феновете ни бяха около трима, а след това станаха хиляди. Нямахме обаче много контакти с тях, защото в един момент бяха започнали да стават направо истерични. Преди дни отседнах в Берлин, където беше и Джъстин Бийбър. Когато пристигнах, отпред се беше събрала крещяща тълпа от млади момичета. Естествено, те не бяха там заради мен, а заради Джъстин Бийбър. И си помислих: "Боже, едно време със "Смоуки" имахме същото - хиляди екзалтирани млади жени!". В онези години след концерт ползвахме таен изход. Понякога се налагаше да се измъкваме през кухнята на бекстейджа, защото феновете напираха да ни видят.

- Защо напуснахте групата?

- Когато това се случи през 86-а, вече бяхме свирили заедно 20 години - ако броим и времето в училище. Още когато записах парчето StumblinТ In в края на 70-те, се замислях сериозно за солова кариера. През 82-а спряхме да ходим по турнета и всеки от нас се захвана с други проекти. Така че вече бяхме започнали да се раздалечаваме. Почувствах, че е дошло времето да си тръгна - тръпката вече не беше същата. Поне не за мен.

- Кой, според вас, е най-големият ви успех като солов изпълнител до този момент?

- Новият ми албум - Crossover Всичко ново за мен е успех. Защото не е лесно да направиш пореден диск, да тръгнеш от нищо, да напишеш песните, да ги запишеш и да ги издадеш. Crossover.

- Със съпругата ви Линда имате 45-годишен брак. Как се запознахте?

- Тя е от Шотландия. Годината беше 68-ма. С групата бяхме ангажирани за 10 концерта в района. Бяхме отседнали в градчето Елгин, откъде е тя. Срещнах я в кафене. Ходехме там да обядваме. Всъщност първо се запознах със сестра й Джейни. Докато разговаряхме, я попитах кое е това русо момиче. Тя ми отвърна: "Сестра ми". И ни запозна. Имахме свободна вечер и Джейни издаде, че двете ще ходят в пъб. Когато отидох там, Линда беше на среща с друго момче - но явно не беше нещо сериозно. Когато той си тръгна, а двете сестри се отправиха към вкъщи, аз ги проследих. Бяха наясно, че съм по петите им и нарочно забавиха крачка, за да не ги изгубя от поглед. Минахме покрай магазин с популярните в Англия панирана риба и пържени картофки. Купих порция, отидох при Линда и я попитах: Искаш ли картофче? Така я свалих. Много романтично!

- Как поддържате любовта толкова дълго време?

- Имаме голямо семейство, а и децата помагат на връзката, заздравяват я. С Линда сме и много добри приятели. Доста хора се женят, изпитват силна страст и сексът е супер, но след два месеца или две години, няма значение, нещата се променят. Сексът вече не е толкова хубав, а и на всичкото отгоре той хърка! Важно е да харесваш компанията на партньора си. Да имате сходни разбирания за света и живота, да бъдете приятели. Когато имате деца, тогава споделяте еднакви цели, интереси, любов към семейството. Това според мен е ключът към успешния брак.

- Как постигате баланса между личния си живот и кариерата на поп рок звезда?

- В нашия случая от самото начало беше ясно, че постоянно ще отсъствам от вкъщи. След сватбата нямахме меден месец. Още на следващия ден ден заминах, за да записвам нещо за Би Би Си. Успяхме да отидем на меден месец само за 3 дни. Отново имах ангажименти. Линда го прие. То е като да си женен за моряк.

- Имате 5 деца и 4-ма внуци. Някои от тях са тръгнали по вашите стъпки. Давате ли им музикални съвети?

- Сюзън, например, има страхотен глас. И когато мина покрай стаята й, докато пее и свири на китара, заставам пред вратата и я подслушвам тайно. Ако вляза, ще спре. Чакам я да приключи и тогава й казвам: "Това го изпълни страхотно!" Същото е и с другите - Майкъл е прекрасен китарист, Стивън е чудесен барабанист. Просто им казвам колко са добри. Не ги притискам, защото вярвам, че сами трябва да си поставят целите и да ги постигат. Двамата синове на голямата ми дъщеря Шарън също са музиканти. Джак е вокал в група, а Том свири на китара в друга банда. С тях си говорим много за музика, защото това ги интересува.

Аз съм и прадядо. Внучката му Даниел си има момиченце - Онър, но тя още няма 3 годинки. Не е толкова близка с мен, колкото е с Линда, защото Линда си е вкъщи през цялото време и я гледа много често. Понякога, когато ме е нямало дълго време и се прибера, а Онър е вкъщи, тя ме поглежда странно, чудейки си "Кой пък е този"? Тя е много прекрасно същество.

- Кое е най-тежкото изпитание, което сте успели да превъзмогнете, благодарение на любовта на цялото ви семейство?

- Имам няколко много тежки моменти. Най-големият ми син Браян загина в инцидент с мотор. Тогава цялото семейство се сплоти, защото болката беше голяма. Всеки един от нас беше съкрушен. Особено братята и сестрите му... Те го преживяха изключително тежко. И дъщеря му Даниел, моята внучка... Те бяха там за мен, а аз бях там за тях. Но не искам да задълбавам върху тежките моменти, защото всеки ги има в живота си. Всеки вижда някоя голяма звезда - от киното или от кралския двор - и си казва: "Господи, колко привилегировани са тези хора, животът им сигурно е прекрасен!" Разбира се, че като знаменитост имаш привилегии, най-вече заради парите, които печелиш. С тях можеш да си позволиш лукса да живееш в хубава къща, да имаш приветлива среда и това определено прави живота ти по-лесен. Особено когато го сравниш с живота на този, който бяга от Сирия, от войната. Естествено, че животът ти е много по-добър! Понякога обаче се забравя, че дори и въпросните "звезди" имат тежки дни и че и тях ги сполетяват ужасни неща. Но невинаги вдигат много шум, защото това са лични неща. Така че на всеки му се случват трагедии. В тези моменти семейството е много важно.

- Пристигате пак в България за минитурне между 18 и 22 октомври, като ще минете през София, Пловдив, Бургас и Варна. Какво да очакват феновете от новото ви шоу?

- Най-вече забавление. Ако хората не се забавляват, направо могат да ме изритат от сцената. Ще има от всичко - песни от новия ми албум, класиките на "Смоуки", хитове от соло кариерата ми като Midnight Lady и StumblinТin.

- Кога посетихте страната ни за първи път и имате ли случка, която няма да забравите?

- Беше през 83-а година заедно със "Смоуки". Тогава ни заведоха извън града в голям традиционен ресторант, сервираха ни типична българска храна. Спомням си как хората танцуваха около масите, хванати за ръце и облечени в носии. В един момент ни хванаха и нас и ние започнахме да подскачаме из цялото заведение. Беше много забавно!

Източник: standartnews.com/ bTV