Лиляна Томова: Отмениха ми световен рекорд

Публикувана: четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Европейската шампионка Лиляна Томова е от златното българско поколение на състезателки в средните бягания, което печелеше медали на 800 и 1500 м на европейските първенства през 70-те години. Бившата спортистка е на 64 г., но не спира да работи за леката атлетика. Усилията на родената в Пловдив Томова бяха оценени и от Европейската атлетика, като й присъдиха награда за „Дългогодишен принос в развитието на леката атлетика в Европа". Тя е президент на АК „Тракия - Пловдив", организатор е на ежегодния турнир „Вулпев-Бахчеванов", а през 2004 г. беше основен координатор на Купа Европа в Пловдив. Европейската шампионка на 800 м от 1974 г. и носителка на още три сребърни медала от шампионати на Стария континент (1500 м от 1974 г., 4х392 м в зала от 1974 г., 800 м от 1976 г.) има лични постижения, с които би била конкурентноспособна на световно ниво и днес - 51,99 сек на 400 м; 1:58,14 мин на 800 м и 4:05,0 мин на 1500 м..  Лиляна Томова разказа пред BGathletic.com какво е леката атлетика за нея и как са й отменили световен рекорд.

- Г-жо Томова, какво означава за вас наградата от Европейската атлетика?

- Много голямо признание. И неочаквано признание. Не съм очаквала такава награда и все още не мога да я оценя. Това се случва рядко. От тази гледна точка не съм мислила за своите ангажименти, които са свързани с много атлетика, много спорт. Хубаво е, когато се гледа и от този ъгъл. Това е една оценка за изминатия път.

 - Какво ви дава стимул да работите в леката атлетика?

- Трудно ми е да кажа. Но това е моят път. Откакто се помня съм в атлетиката - от 13-14-годишна. Имаше един период, когато се поуморих малко. Това беше, когато приключих с бягането. Но мястото ми е тук. Атлетика е преди всичко животът ми и тя стана моя професия.

- Кога ще видим отново голямо състезание в Пловдив?

- Това зависи от състоянието на стадион „Пловдив". Пистата е отлична, теренът е отличен, но секторите са занемарени. Концесионерът, който спечели концесията за възстановяването, не е предприел никакви мерки. По тази причина не можем да приемем голямо домакинство.

- Атрактивна ли е леката атлетика за децата в Пловдив?

- Мога да кажа, че от няколко години е така. Родители водят децата си на стадиона. Има прилив.

- Колко деца тренират в клуб „Тракия"?

- Около 50-70 са начинаещите, а вече професионални състезатели около 30.

- Как задържате на стадиона атлетите, когато завършват училище?

- Много е трудно, много. Трябват условия, трябват заплати, трябват средства, за да живеят. Ако атлетите са на едно прилично ниво и ако имат голям хъс, остават.- Парите са основен фактор за спортистите днес.

- Каква беше вашата мотивация, когато се състезавахте?

- Да се реализирам. Бях тръгнала по този път. Желанието и амбицията на всяка цена да се реализирам бяха много силни.

- Била сте световна рекордьорка за 2 часа. Разкажете тази история.

- Бях във върхова спортна форма на Балканиадата в Атина през 1976 г. Тогава със Светла Златева се разпределихме тя да бяга 800 м, а аз 400 м. И двете бяхме в много добра форма. На 400 м се получи едно хубаво бягане. Станах първа и на финала се появи резултат от 51,1 сек. Световният рекорд беше 51,40 сек. Това беше много голям шок за всички, защото беше много неочаквано. Откъде-накъде една българка с такова постижение. Германките доминираха в тази дисциплина. Съдиите умуваха 2 часа и коригираха резултата ми на 51,99 сек. Отмениха ми световен рекорд.

- Победи, медали от европейски първенства. Какво се случваше на Олимпийски игри?

- Преди Олимпиадата в Монреал 1976 г. претърпях една контузия. На лагер в Петрич през февруари счупих кост на петата и до края на април не можах да се възстановя. Три месеца бяха загубени за подготовка ми. Това беше решаващо за участието ми на Олимпиадата. Участвах, но до полуфинала. Класирах се 12-а. Не се получи.

- Хората, които познават условията за спорт от преди 90-те години, говорят с умиление за онези времена. Каква е разликата със сегашните условия?

- Тогава имаше държавна политика. Имаше осигурени лагери, храна, пътувания. Не считам, че сега не би могло да се постигне пак това. Би могло с много усилия от страна на клуб, треньор, на федерация, на хора които искат да помогнат. Би могло да се получи, за да влезе атлетът във възможности, да бъде финансиран.

- В момента няма българка, която да се доближава до постижението ви на 800 м. Защо?

- Иска се много всеотдайност, много хъс, много тренировка. Много знания от страна на треньорите. Мисля, че сега треньорите много подценяват методиката. Нашите треньори бяха един колектив. Едновременно се конкурираха. Непрекъснато търсеха контакти с поляци, германци, руснаци и намираха това, което им трябва. Те се конкурираха един друг, но работеха заедно. Това сега го няма. Сегашните треньори са големи индивидуалисти. Отричат се един друг.

- Световните рекорди на 400 и 800 м за жени са едни от най-старите в леката атлетика. Кога ще могат да бъдат подобрени?

- Приближават се. Трябва малко повече шанс. Сега комерсиалните вериги много изморяват атлетите. Ние се концентрирахме върху едно-две върхови състезания в годината. А сега са много разпилени усилията. Вероятно и това пречи.

- Бланка Влашич ще успее ли да подобри световния рекорд на Стефка Костадинова?

- Запътила се е. Трябва й обаче съчетание на много неща. На шанс, на време, на публика, на подготовка. Но е възможно.

- България уважава ли големите си спортисти?

- Епизодично.

Източник: bgathletic.com

Снимка: bgathletic.com