Мартин Хорозов, лидер на БК Академик (Пловдив): Чувствам се страхотно в Пловдив, мястото ми е тук

Автор: Богомил Генев
Публикувана: четвъртък, 20 януари 2011 г.

Мартин Хорозов е безспорен лидер на баскетболния тим на Академик (Пловдив). За 10-те мача, изиграни от студентите досега, крилото е отбелязал по 24,3 точки средно на мач и е взел по 15,9 борби. Мартин има среден коефицент на полезно действие 35,3 и по всички тези показатели изпреварва дори звездата на Левски Прийст Лодърдейл. Роден е на 6 януари 1986 година в Пловдив в баскетболно семейство. Баща му и майка му - Илия и Теменужка Хорозови, са дългогодишни национални състезатели. Има брат Димитър, с когото сега са съотборници в Академик (Пловдив).

- Мартине, измина първата половина от сезона в баскетболната А група. Как виждаш Академик (Пловдив) след изиграването на 10 мача?

Като се има предвид, че са минали едва 4 месеца от възстановяването на отбора, мисля, че Академик играе доста добре. Трябва да се отбележи, че на практика в този състав само трима баскетболисти сме играли преди това на професионало ниво – аз, брат ми Димитър Хорозов и капитанът Асен Николов. Мисля, че сме на точната си позиция – третото място. Ако бяхме били у дома Дунав Русе, можехме и да сме с едно място по-напред, но това не е фатално.

- Авантюра ли бе за теб проектът Академик (Пловдив)?

Зависи за какво говорим. Аз съм почнал оттук, така че за мен бе предизвикателство да се върна отново в Пловдив. По принцип тази група е един невероятен трамплин към най-силните отбори в страната. Неслучайно тук играят юношите на Балкан, Евроинс Черно море, Рилски спортист – това им дава възможност да натрупат опит и самочувствие.

При мен нещата са други – аз заиграх в тази група, когато побързаха да ме отпишат от големия баскетбол. Мнозина сметнаха, че не ставам, но мисля, че с играта си им показвам, че грешат.

- И все пак за теб завръщането под тепетата може ли да се смята за крачка назад в кариерата?

Не, в никакъв случай. Крачка назад бе, когато с Балкан Ботевград изпаднахме в Б група. Там отидох като най-добър млад играч, а стана така, че не получих достатъчно доверие и в крайна сметка отборът изпадна. Сега в Академик за мен е важно да върна самочувствието си на баскетболист. Така че в никакъв случай не смятам, че това е крачка назад в моето развитие като играч.

- Не поглеждаш ли отново нагоре – сред най-добрите в България?

Аз бях едва на 18 години, когато мерих сили с най-добрите в баскетбола в България. Доволен съм от този опит, който натрупах сред майсторите. След това обаче изведнъж ме обявиха за „бита карта“ – и Георги Младенов в Ботевград, и Дечо Коешинов в Бургас, че дори и Иван Чолаков в Ямбол.

Аз обаче знам, че имам възможности и мястото ми е сред най-добрите. И ако се намерят достатъчно пари в Пловдив, съм сигурен, че нашия отбор може да се бори за място в четворката на Националната лига, а аз ще съм основен играч на този тим.

Лошото е само в регламента – няма изпадащи от националната лига, иначе съм готов да премерим майсторството си с отбори от калибъра на Спартак Плевен.

- С кой съотборник се разбираш най-добре на площадката и ти е най-лесно в игра?

Знаеш ли, след като тръгнах от Академик, минах през ЦСКА, Ямбол, Балкан, Черноморец... Най-добър като плеймейкър обаче за мен остава Асен Николов, с който играем отново след години в Академик. Спокоен съм, защото когато тръгна в атака, знам, че ще разчете намеренията ми, ще ме намери и на невъзможна позиция...и оттам нататък е лесно.

С брат ми Димитър също се намираме „с вързани очи“. Във всеки момент от играта го знам къде е, както и той мен. Бяхме само 3-4 години заедно на терена, но явно при нас вътрешното, братското чувство си казва думата.

- Ти си лидер при борбите под коша в А група. На какво се дължи – на семейната традиция /Мартин и Димитър са синове на баскетболното семейство Илия и Теменужка Хорозови/, на физически данни или на положен труд?

Е, тук не може да се отрече, че го има генетичното начало. Баща ми – Илия Хорозов, бе и първият ми треньор. Между другото, все още намира начин да ме посъветва – той гледа всичките ни мачове, докато майка ни е ангажирана с бебето на брат ми. Баща ми все още ме критува – за всяка дреболия е строг. А преди години не бе така – тогава той бе позитивния в семейството, а майка ме бе по-взискателната. Но пък ако кажеше добра дума за играта ми – значи съм бил супер.

Има го обаче и труда – преди началото на този сезон си направих равносметка какво ми куца и си поставих задача да съм отново сред най-добрите. Започнах индивидуална подготовка – тичах буквално като кон, готвих се и на вилата ни в Родопите. Правих нечовешки тренировки. Но съм доволен, че резултатите са налице.

- Вече си и в ролята на треньор на децата от Академик, въпреки че си много млад. На какво би желал да ги научиш?

Един състезател, не само баскетболист, винаги се учи. С годините изгражда много и различни умения. Аз смятам, че вече имам някакви знания, които мога да предам на най-малките баскетболисти. Сега има огромна разлика – децата още от малки мислят, че едва ли не знаят всичко – и не само за баскетбола. За 4 месеца обаче съм доволен, че успях да им внуша – нека слушат и гледат – все има какво да научат.

Тук искам и да благодаря на президента Васил Врачев и на баща ми Илия Хорозов – ако ги нямаше тях двамата, баскетболът в Пловдив щеше да е само спомен. Господин Врачев направи и невъзможното, но обезпечи финансово детските отбори и сега има вълна от подрастващи, а Илия Хорозов прие присърце апостолската задача да ги тренира. Знам, че има състави, които само след няколко години ще подадат качествени попълнения за мъжкия тим.

- Как виждаш мъжкия баскетбол в Пловдив след още една година?

Мечтая си за Националната баскетболна лига. Знам, че ще е много трудно, защото се искат пари. Тази година отбора играе изцяло на аматьорски начала и ще е трудно, но ако се намерят хора, които да помогнат финансово, ще се получи. Сега двуразовите тренировки са химера – не можеш да накараш момчетата да се лишават и да тренират така при положение, че играят на добра воля. Ако обаче сега не стане, ще се стремим поне догодина да сме първи, та дано убедим пловдивските безнесмени да помогнат финансово и да заиграем сред най-силните.

- Говориш в първо лице – това означава ли, че Мартин Хорозов ще остане в Академик (Пловдив)?

Защо не? Страхотно се чувствам тук. Някога тръгнах от Академик, защо да не съм тук сега. Аз лично свързвам бъдещето си с Пловдив и бих си тръгнал оттук само при сериозна оферта от чужбина. Знаеш ли – така добре не ми е било от години. Усещам, че публиката ме подкрепя във всичко и ме разбира, дори в трудностите, а това е супер. Не заради моите точки и борби – те никога не са ми били самоцел. Предпочитам, вместо да вкарам 30 точки и да взема 20 борби, да вкарам само 1 точка, но нашия отбор да бие. А най-важното е, че върнахме хората в залата и съм сигурен, че тепърва ще берем плодовете от труда си.