Новите терапии повишиха качеството на живот и периодите без рецидиви на онкоболните

Публикувана: четвъртък, 8 февруари 2018 г.

Сега битката е да бъде удължена значимо преживяемостта, а защо не и излекуване, казва проф. д-р Стефан Горанов, дмн, консултант по хематология в МБАЛ „Централ Хоспитал“

Завършва Медицински университет в София през 1972 г. Има специалности по Вътрешни болести, Нефрология, Клинична хематология и онкология. Член е на Българското дружество по хематология, на European Hematology Association /EHA/ и American Society of Hematology. Носител е на сребърно отличие на БЛС за „Лекар на годината“ за 2011 г. и на награда „Проф. Константин Чилов“ за принос към българското здравеопазване, висок професионализъм и медицинска етика. Експерт към НЗОК и БЛС.

Доскорошният началник на Клиниката по хематология в УМБАЛ „Св. Георги“ от началото на 2018 г. е консултант по хематология в МБАЛ „Централ Хоспитал“-Пловдив.

Разговаряме с него за съвременните възможности за лечение на кръвните злокачествени заболявания, които продължават бавно да нарастват, особено с напредване на възрастта.

 

Проф. Горанов, преди известно време  на конгрес по хематология казахте, че лекари от доболничната помощ бъркат болестта на кръвта с шипове. Как стоя нещата сега?

Става дума за определено заболяване, чиято мишена са костите и най-вече прешлените на гръбначния стълб. Понеже е често срещано при пациенти над 60 г., първата диагноза в 70% от случаите е остоепороза и шипове. Това е коварството на тази болест – колегите най-напред да мислят за „амортизационното“ износване на прешлените и появата на шипове, което никой от нас няма да избегне.

Смятам, че тази диагноза не бива да се поставя с лека ръка, винаги трябва да има съмнение дали не е мултиплен миелом, който също атакува прешлените и плоските кости, особено в тази възраст. В момента за радост това заболяване е едно от най-добре контролираните в терапевтоичен аспект - разполагаме с необходимите лекарствени средства повече от 10 години, а те дават непозната досега честота на ремисии, нещо повече има възможност за закрепване на постигнатия отговор чрез стволово-клетъчна трансплантация. Ще отбележа, че в миналото възрастовият критерий беше абсолютна бариера за извършване на подобна високотехнологична дейност. Сега се оказа, че миеломно болните, които са в голямата си част над 60-годишна възраст понасят много добре автоложната трасплантация. Резултатите доведоха до почти двойно удължаване на преживяемостта, а това е целта на хематолога.

Ако все пак лекарите все по-често се сещат да поставят диагноза злокачествена болест на кръвта, не означава ли, че тя става по-разпространена и засяга все повече хора?

Това е всеобщ феномен – бавно и постепенно тази крива да върви нагоре. Причините могат да бъдат много и разнообразни, но това е факт, особено за заболяванията на лимфната система. Честотата на онкохематологичните болни е по-висока спрямо 80-те и 90-те години. С 10-15 процента всяка година са повече новорегистрираните случаи, което увеличава броя на  пациентите със злокачествени заболявания като се прибавят към старите. „Феноменът на натрупването“ е резултат от една страна от нарастване на преживяемостта на населението, т.е. на уязвимите към злокачествени заболявания възрастни хора, от друга – на съвременните възможности на медицината, удължаващи преживяемостта на пациентите. Този феномен обаче изисква все по-голям и по-голям паричен ресурс за лечение. Държа да отбележа, че това не се отнася само до нашата страна, а до цял свят, защото ако през 2014 г. разходът за нови лекарства е 7,5 трилиона долара, то след 2020 г. сумата ще се удвои до над 15 трилиона. Както вече съм казвал, вече е разгадан механизмът на възникване на злокачествените заеболявания, който веднага се превръща в терапевтичен таргет и фармацевтичните фирми не закъсняват с новите лекарства. Едно време новите медикаменти много бавно навлизаха и минаваха тягостна сага, докато стигнат до пациента.

Пациентите отново имат чувството, че нещата не вървят според техните желания. Съгласен ли сте с това?

Не съм съгласен. Сега навлизат 10 пъти повече лекарства за 10 пъти по-кратко време. И бих казал, че България, въпреки своя скромен финансов ресурс, е един оазис за съвремените лекарствени продукти . Ние разполагаме с лекарства молекули в обем, в който ни изравнява със западноевропейските страни, само че те ни тежат изключително много във финансов аспект, поради огроничените ни ресурси.

А по отношение на качеството на лечението каква тежест имат?

По-рано след постигането на ремисия за болния имаше светъл период, след това рецидив, после пак повлияване, после нов рециви и т.нат. До фаталния изход заболяването вървеше по една вълнообразна линия. Сега голямата част от новите лекарства молекули или таргетната терапия удължават  периодите без рецидиви, отдалечават времето до възобновяване на лечението, премахват почти всички болестни симптоми и значително повишават качеството на живот. Все още обаче е недостъчен броят пациенти надхвърлящи прижевяемостта, постигана със по-старите лекарствени продукти.  Това е и съвременнат ни цел - да преодолеем този Рубикон. Затова на фона на огромните средства, които се отделят за тези лекарства, е необходимо да даваме  оценка на терапевтичния отговор от новите препарати. Това би вероятно би променило начина на реимбурсиране и въвело заплащане за реален ефект и полза. От дискусиите за иновативните лекарствени технологии проличава този момент– здравната ни система няма да ограничи средствата за онкохематологичните лекарства, но да се плаща за доказан конкретен резултат.

Терапевтичният процес набира скорост, но дали пациентите си обръщат достатъчно внимание на време. Какви симптоми трябва да ги накарат да потърсят консултация със специалист?

Симптомите са специфични за всяко локализация. Но ако се получат признаци като необяснима отпадналост, субфебрилни температури, изпотяване в горната част на гръдния кош, шията и тила нощно време, немотивирани малки температури в следобедните часове, те трябва да ориентират пациентите към преглед от специалист. Ако семейните лекари наблюдават отклонения, които не могат да бъдат обяснени с обикновените симптоми на доброкачествените заболявания, като напр немотивирана анемия без дефицит на желязо или вит В 12, ускорена утайка, новопоявили се увеличени лифни възли, нарастване на далака, болки по костите, увеличена склонност към кървене трябва да се заподозрат, че е възможен дебют на лоша болест. За радост много често те оценяват тези невписващи се в тяхната диагноза симптоми или лабораторни отклонения. Това води до ранно поставяне на диагнозата, което е предпоставка за дълга преживяемост. И обартно - неглежирането води до напреднала фаза на болестта и каквато и таргетна терапия или молекули да прилага, ефектът е скромен и за кратко време.

За съжаление с напредването на възрастта честота на заболяванията от злокачествен тип на кръвната система нарастват. До 60 г. те са 4-6 на 100 хиляди души население, над 70 г. 10-15 на 100 хиляди, а над 80 г. са 20-25 на 100 хиляди. Възрастният организъм е по-податлив на генетични мутации, които се извършват спонтанно, неочаквано и непредвидимо на хромозомно ниво. Известно е, че те са причина за появата на онкологични кръвни заболявания. И обикновено мъжкият пол е по-уязвим и съотношението е 1,5 към едно.

Профилактика има ли? Можете ли да дадете някакви съвети на хората?

За съжаление профилактика в истинския смисъл на думата не може да съществува, защото няма как да предвидим тези спонтанни генетични събития, но можем да създадем условия тези промени да бъдат по-редки, а ние да бъдем по-устойчиви. Това опира да здравословния начин на живот, както казват старите лекари.

Автор: Ирена Чернишева