Отворете очи за Апостола!

Автор: Огняна Генева
Публикувана: вторник, 18 февруари 2014 г.

Утре е  19 февруари. Пак ще паля свещ в параклиса. На Бунарджика няма да отида. Отказвам да приема, че паметника там е на Апостола. По-скоро е на строител от соца, вижда се с просто око. Не – по-вярно го е написал todor manolov on July 31, 2010:

Този образ на Левски не ми хареса. Прилича ми на бригадир, който аха и да грабне търнокопа... http://www.panoramio.com/photo/38464618

Не се наложи много да търся, за да разбера, че фигурата е дело на известния скулптор проф. Иван Лазаров, съгражданин на Апостола. Учил е в Мюнхен и Дрезден, през 30-те даже е ректор на Държавната художествена академия. Важна подробност е, че след преврата на 9 септември попада в затвора, излиза след 4 дни, по-късно основава Института по изкуствознание към БАН и е негов директор до края на дните си. Важна подробност!

Очевидно проф. Лазаров е направил компромис със светогледа си в името на соц-а. Аз обаче не приемам неговия образ на Апостола. Иначе професора е сътворил вълшебната скулптура „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица. Неговата композиция „Те победиха“, изобразяваща крачещи един до друг човек и бивол е вдъхновила Йовков да напише едноименния си разказ. Това, че е авторитет, известен, талантлив е неоспоримо, но не значи правилно и адекватно по презумпция.

Неговият Левски не е Моят Левски!

Апостолът на Свободата е обикалял българската земя и зиме, и лете. Създавал е тайни революционни комитети и често е бил предрешен – като овчар, монах, заптие - да не го разпознаят турците. Ако дори се абстрахираме от описанията на дядо Вазов и Христо Ботев за него, логично е Васил Иванов Кунчев да е носил типичните за времето му одежди – представителната четническа униформа или делничните: потури, пояс, цървули, риза (ямурлук в мразовитите дни).

С риза е изобразен Апостола и в скулптурата на проф. Лазаров в Пловдив. Но - риза със запретнати ръкави, под която се виждат напращели от здравина гърди и силни мъжки ръце, вижда се и горната част на прилепнал по осанката панталон.(?)

„Авторитет като проф.Лазаров не се оспорва“ - вероятно е оправданието да си сложим перде на очите и години наред да не признаваме реверансът на скулптура към тогавашната партийна конюнктура. Другото е безразличие, на което не искам да вярвам, че сме способни.

За Левски,май, най-точно говори Хайтов: „Художниците са рисували Апостола във всякакви пози, аз бих го нарисувал, ако можех, както го описва поп Тодор (неговия изповедник) – с белези по ръцете, превързана глава и напиращи сълзи в очите. ... Защото може да се умре дори с усмивка, но друго е да прекрачиш към смъртта с трагично чувство, че твоето дело, святото народно дело остава незавършено и доведено до ръба на пропастта от издайници и надути некадърници.“ (“Последните мигове и гробът на Васил Левски“, Н. Хайтов)

И упрека съвсем не е към малцината заптиета, отвели го от Къкрина до София в очакване да е освободен от своите...

Паметникът на Левски в Пловдив боде очите ми с авторовия компромис и безропотното му приемане във времето като постулат. Това ме възпира да сложа цвете пред него, а ще запаля свещ в параклиса...

И все пак, ще ми се, ако макар и след години някой управник се сети да го подменим, първо да се взрем в него и да му върнем образа, който заслужава. Той може да е символен. И не огромен.

„Напиращи сълзи в очите...“

За Исус е Разпятието. За Апостола – бесилото.

За нас остава вярата, че можехме да се спасим чрез него.