Пламен Асенов: Най-важната черна дупка на Европа е самата Европа

Публикувана: петък, 3 юли 2015 г.

„Великите европейци” е едноименна образователно-развлекателна рубрика на журналиста Пламен Асенов и радио Пловдив.  Тя е уникална за българската журналистика, носи силен образователен елемент, има свеж, развлекателен характер и търси контакт с най-широк кръг слушатели, включително младите. Преди седмица "Великите европейци" бяха представени и в книга, съдържаща радио - портретите на 55 велики личности от Стария континент.

В уникалността й се убедих още щом я разлистих. На всяка страница научаваш нещо ново, засищащо и намираш връзки, които няма как да откриеш иначе. Например, какво е общото между папа Йоан Павел II и Фридирх Ницше, и това че Интернет си има светец... В нея няма как да откриете думите на съвременния издател към младия Айнщайн: „Поне малко секс и едно-две убийства да беше добавил в книжката, момко. Само с голи формули в тая криза не се живее, да знаеш, я колко поскъпна хартията…..”

Заради предизвикателствата на тази ефирна и книжна рядкост поговорихме с автора. Пламен Асенов не за пръв път ни гостува с интервю.

Къде те заведоха следите на краката ти?

Надявам се че ме водят напред и нагоре, ама човек никога не може да бъде сигурен, докато не стигне края, а пък като стигнеш края, много често не ти се дава да видиш какво има отзад. Какво си оставил. Шегата настрана, колкото е шега, толкова е и истина... Мисля, че цялата тази поредица, която тръгна доста добре, според мен, и се развива успешно, ще ме изведе на някакъв, не искам да казвам добър край, но ще ни понапълни с нещо.

Това е като ходенето, което те пълни с чист въздух, например. Може би и глътка въздух, всичко това събрано по тоя начин. И още повече, ако се реализира наистина към тия нива, които си представям. В цялата поредица да представя някъде към 400-450 души поне. Това означава още доста години работа, което не е най-лесното нещо. Но пък накрая картината на Европа, духът на Европа, на тая наша цивилизация, от която ние сме част, нали си представяш колко добра помощ ще бъде.

Аз за себе си мисля, че имам отговор, но кажи за другите, защо няма руснаци в поредицата?

Ха-ха. Фактът е такъв, аз съм го написал – руснаците не са европейци! Те не са европейци по манталитет, по нагласа, по дух. Като се вгледаме в историята на Русия винаги те са създавали проблеми. За Европа, за европейските ценности. До голяма степен са пречели на реализацията на обединена Европа, съвсем целенасочено.

Разбира се, че има големи титани в руската култура и хора. За мен Достоевски, да речем, е писател, който е много, много нависоко. При най-големите. Във всички сфери, но основно може би на културата. Но задавам си същия въпрос, който си задавам и за българите – доколко Достоевски всъщност е европейски писател. Не е! Доколко той е повлиял на литературния живот и литературния дух на Европа? Ами не е, на Европа не е. Познават го доста ограничен кръг хора, независимо колко голям писател е. Просто той пише за Русия, която е непозната територия, непозната душевност, непозната цивилизация за европейското мислене. Така че, това е нормално.

Толстой, хайде малко по-познат, най-вече заради „Война и мир“, защото е свързана с Наполеоновите войни – една тема, която и досега е болезнена в Европа.

Ето сега виждаме как руснаците отказват съвесм ясно и еднозначно да мислят за европейските ценности или поне да се опитат да ги разберат. Какво значи фактът, че 89% от руснаците в момента подкрепят политиката на Путин?! Ами извинявай, това е политика антидемократична, на авторитаризъм и буквално мафиотска, кланова политика. Онзи ден един италиански анализатор писа, че ако искаме да разберем политиката на Кремъл в момента, трябва да анализираме действията на мафията. Няма разлика. И 89% процента от хората подкрепят това. От останалите 11%, поне 5-6 са някакви анархистично настроени хора, които са със съвсем безумни идеи, остават едва 5-6 % с демократично мислене, хора, които са изключително умни. Аз постоянно чета анализи и коментари на руски журналисти. Но 5-6 % от 150 милиона не могат, както виждаме, да преобърнат Русия, да я поставят на истинското й място. Защото Русия има огромен потенциал в това отношение. Тя не е просто и никой, според мен, не я разглежда като някакъв суровинен придатък. Напротив, Русия има потенциал, показвала го е през годините, да се развива. Това, което се е случвало през годините като показване, в исторически план буквално, е за много кратко време – някакво избухване и край, и после връщане към старото. Всичко, което се случи от времето на Горбачов насам, то трябва да се погледне малко по-отрано, от времето на Андропов, защото истинският идеолог и човекът, който подготвя цялото това развитие с Перестройката и всички тези промени, беше Андропов – дългогодишният шеф на КГБ. Горбачов беше просто неговия човек, който трябваше да реализира плана. Но това беше една мимикрия. Те отново се опитаха да излъжат нормалните хора, че са се променили, без да се променят. Това не е европейско поведение. Няма как да бъде. (Млъква изведнъж и казва „Съкрати го“. Отговарям му, че съм  знаела, че това ще бъде най-дългия отговор в интервюто)

В тази връзка, коя е „черната дупка“ на Европа днес?

Два възможни отговороа има, три дори. Големият български поет Пейо Яворов казваше за България, за съжаление, че „ние живеем в чревото адово“. Той така се изразява.

Да речем, едната черна дупка е на Балканите. Не е само Балгария, пълна с невероятни парадокси страна, с отношения, които нямат нищо общо с нормалното. И в доста от другите балкански страни ги има тия неща. Другата черна дупка е Русия. Тя създава огромни проблеми на Европа.

Третата черна дупка е в самата Европа. Не толкова в онези вековни ценности, които тя наследява и носи, и се опитва да трансформира да съответстват на съвремието ни, колкото в технологичен план. Прекалено силно сред нас европейците е все още онова усещане от 18-и – 19-и век за националните държави. Прекалено голяма е амплитудата между развитието на отделните държави в ЕС.

В края на краищата изглежда дори абсолютно нормално и аз съм учуден, че досега не е станало, вероятно ще стане наистина развитието на Европа на две или на три писти. Защото развитието на една Англия, Германия или Франция, Холандия, Белгия и така нататък страни вървят и се развиват по един начин. Ние – България, Румъния и не само, някак си кретаме и ги дърпаме назад. Как точно ще се реорганизира историята, не ми е много ясно. В момента мисля, че при англичаните Камерън е поел подобна инициатива и вероятно в близките години ще станем свидетели на това.

Мисълта ми е, че третата и най-важна черна дупка на Европа е самата Европа. Тоест, все още тя повече поглъща енергия, отколкото да  дава от себе си. Тя е заета повече вътрешно със себе си. Виждаме, че не може пълноценно Европа да помисли за своя обща външна политика. Заради това са и толкова успешни опитите на Путин да разделя и да владее.

Не може да има своя армия, хайде тук НАТО играе тази роля. Това може би е нещото, което трябва да се прибави към темата за черните дупки, само че от обратната гледна точка. Ако трябва с тези измерения да говорим, „бялата дупка“ в Европа пък е евроатлантическото сътрудничество. Европа не може без САЩ, както и Съединените щати не могат без Европа. Без Европа американците биха останали тотално без своите корени, независимо дали си дават сметка за това или не. Неслучайно политиците и анализаторите им си дават прекрасно сметка за това. Това евроатлантическо единство не е само НАТО, а много силни особени връзки, които съществуват на всякакви нива. Те фактически поддържат целия скелет на демократичния цивилизован свят на планетата, а едно разпадане на тези връзки ще доведе до невероятен хаос.

Българин от коя сфера искаш да включиш след време в портретите ?

Нямам отговор.

Нямаш отговор, а искаш ли ?

Бих включил с огромно удоволствие. Няма какво да се лъжем, аз не от вчера съм човек, който е настроен изключително глобалистки, космополитно. Нямам онези претенции, които имат доста българи, че непременно когато нещо се случва и ние трябва да сме намесени с някаква роля. За мен българското и всяко национално чувство е вповече, ако щеш и бреме. Но все пак, човек не може да не е при своите корени и аз несучайно си седя тука цял живот, макар че основно работя за чужбина. И тези корени казват така – с най-голямо удоволствие бих включил българин в поредицата, стига да има човек, който да е на нивото, на което се работи в момента.

Да не бъркаме националното измерение с европейското или световното. Събирам предложения за това кой българин да бъде включен, но предложенията не са такива. Например Левски. ОК, Левски е титан на българската история и мисъл, но той не внася нищо в Европа, само някаква много минимална връзка с европейската мисъл може да се търси. Същото е и с Паисий. Той е духовен герой на наше национално ниво. Оттам нататък няма принос.

Тъжната картинка е друга. Например Гърция, която виждаме сега до къде се е докарала, но гърците имат, мисля трима нобелови лауреати. Унгария, която е абсолютно съизмерима страна с България – имаме някакви общи корени, горе-долу еднаква територия, еднакво население, много подобна историческа съдба – унгарците имат 11 нобелови лауреати. Ние нямаме нито един. Защо?

Тук при нас наистина съществува ония гений на завистта и на злото. Това е едно от обясненията. Има и много други, разбира се, това е комплекс. Този гений на злото... Ние не умеем да харесваме, да почитаме, да рекламираме и да хвалим своите хора, своите големи постижения. Завиждаме си, изглежда: “Кой е тоя, защо не аз, пък аз познавам сестра му, тя каква беше, пък той изведнъж такова умно момче да излезе, не ми се вярва.“ Това е технологията. Явно го носим това по някакъв начин.

Можеш ли, все пак, да сложиш някаква рамка на портрета на великия европеец ?

Не. Мога да очертая един много, много смътен образ, но това ще бъде едно субективно усещане. Фактически представям отделни портрети и когато те стигнаха към 100, виждам една по-обща картина, която се оформя. Сега като ги събрах тия 55 души в книгата виждам, че те са нещо като извадка. Това е като един пъзел, който се нарежда. Така се оказа. Аз си мислех – всеки за себе си и толкоз, в началото. Започвам сега да се усещам, че се изгражда един пъзел, който се нарича Европа, европейски дух, европейски ценности. Всичко това минава през всичките тези хора, които представям. И се надявам, че като стигна още два пъти по толкоз поне, ще започне да се очертава тая картина на Европа. Дано!