Православната култура е обидно непозната на запад, казва писателят Харалампи Орошаков

Автор: Ваня Живкова
Публикувана: вторник, 5 април 2011 г.

С книгата си „Аферата Батенберг“ писателят Харалампи Орошаков популяризира историята на Балканите и Източна Европа. Авторът е роден в София , но се е развил като писател и художник в Австрия, Германия и Франция. През 2008 година романът излиза на немски език и се посреща с интерес от критиката и публиката в Западна Европа. Преди дни излезе и българското издание. Авторът е гост в родината си, за да представи своето произведение, писано девет години. Харалампи Орошаков представи романа си вчера в София и днес – в Пловдив. По думите му „Аферата Батенберг“ е историческа книга с литературни елементи. А в основата на историята е прадядото на автора - близкия до първия княз на освободена България Гаврил Орошаков. Разказвайки историята на собственото си семейство, авторът на книгата прави мащабна картина на историческите събития на Балканите от края на 19 век и борбите на Великите сили.

„Историята на Александър Батенберг е не само историята на една страна и един древен народ, а и хрониката на построяването на една държава в модерния смисъл на това понятие, представя книгата си Орошаков. Интересуваше ме и друг проблем, когато писах книгата - за съдбата на едно 21-годишно романтично момче, което изведнъж става княз на новосъздадена държава, за която няма понятие. Държава, която тепърва да намери своята идентичност. Тази история има не само локален колорит, а и своето световно значение. Това е двестагодишният по това време Източен въпрос и борбата за власт, влияние и ресурси“. Историята и културата на православните народи е много слабо позната на запад, представи Орошаков още една от провокациите си за дългогодишната работа върху романа. Дори признава ,че е почувствал обида от това. „Ако искаме да живеем в един общ свят, е недопустимо да не знаем нищо едни за други“, категоричен е авторът.

Харалампи Орошаков е благодарен на своята майка ,че е настоявала той да поддържа българския език, който никога не е употребявал нито във всекидневието си, нито в дългогодишната си практика си на артист и общественик. Освен като литератор, Орошаков е известен и с работата си като художник – концептуалист и изследовател на съвременното ицзкуство.