Празникът на Българските Букви иде...

Публикувана: вторник, 12 май 2015 г.

Празникът върви срещу ни, но ние накъде вървим – дали идем насреща му, с лице към Нейно Азбучно Величество? Някога бе най-пролетната  Училищна празничност, най-българското тържество измежду интернационалните официални дати. Но сега формално манифестираме своя най-духовен повод за заслужена национална радост и гордост. А 24 май трябва да преминава през съвременното ни гражданско без/съзнание като тежка тръпка, обратното означава, че сме се предали: и повода, и предисторията му, и самата празничност.

Хайде да видим как си служим с кирилицата днес. Дали не е вярно, че който чете булевардни вестници, не чете книги? Че урожаят от жълтиния храни само низките ни страсти. Че колкото си по-малко грамотен, толкова по-често дъвчеш само леснодостъпни словесни дъвки. През останалото време зяпаш телевизия. По-лесно е да си воайор, отколкото фантазьор. По-удобно е да си консуматор, отколкото инициатор. 

Децата ни боравят с 200 български думи, сякаш са чужденци. Не е достатъчно да мислиш на български. Не е достатъчно да си мислиш, че си българин само защото живееш тук и сега. Ти си мислиш, че си на „ти” с езика, който говориш, че разпознаваш този език, но дали Твоят език те разпознава като българин? Не казвай, че чутото е много сложно, че не правиш разлика между простите неща и простотията. Между величието на вечността и дълголетието на еднодневката. Между празника като почивен ден и тържеството на духа. Между наздравицата за утрешния ден на нацията и пиянските тостове по време на абитуриентските изпращявания. 

Българската Азбука е най-българската ни Богиня, затова, ако тя върви напред, и ние ще бъдем подир нея. Но за да пребъдем като българи, нужно е да сме честни и чисти в помислите си поне спрямо нея... 

автор:  Румен Леонидов