Проф. Боян Дуранкев: Клиентът е 24 каратова овца

Публикувана: четвъртък, 2 юни 2011 г.

Всеки има списък с неосъществени мечти, макар и неписан. В моя, колкото и наивно да звучи, под №1 (чисто хронологично) стои: с първата заплата да си купя една торба книги и една торба семки, да се затворя в една стая, пълна с дюшеци за една седмица, да чета, да чопля и никой да не ме безпокои.

Първата заплата бе през далечната 1991 г., купих си 2-3 книги, а другите пари отидоха за сметки. За семките нямам спомен... и така вече 20 години. Любовта към книгите не раждяса, а любовта към семките - да, заедно с апендикса през 1993-та. 

Обичам „Пловдив чете“, обичам да ме обслужват като бял човек и да не ме будалкат, както и ти.

На „Пловдив чете“ първо си избрах „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари, положена на стелаж с табелка „Детски книги - 20%“. При плащането научих, че за нея отстъпката не важи „защото е ученическа, а ученическите са без отстъпка“... шах с пешката!

Бърз преглед по останалите маси ми доказа, че и разни други „квалификации“ на книги са без отстъпка.

В графата „ученически“, според търговците попадат и „Приказки“ от Ханс Кристиян Андерсен, които присъстват в детската класика при НУП и в западноевропейската литература (при филолозите). Класификации разни.

На връщане минах през Цар Симеоновата градина, за да осмисля наученото. Сетих се за проф. Дуранкев, който често ни повтаряше: Колеги, първи закон на маркетинга гласи, че клиентът винаги е цар. И първи закон на маркетинга гласи, че клиентът е 24 каратова овца!“

Вървя си, осмислям и гледам – възрастен ром седи зад маса с бяла покривка и продава слънчоглед. Плащам си, а вместо да ми даде пълната фуния, той първо ми дава празна с думите: „Заповядайте г-жо да не плюете по земята!“. Шах с пешката!

Реших, прибирам се да си дочета „Оксиморонният свят“ на Пламен Асенов. Взех си я на градинско парти в Етнографския музей от приятел.