Соня Киркова, директор на Хуманитарната гимназия: Пловдив поставя началото на честванията за 24 май

Автор: Надежда Димитрова
Публикувана: четвъртък, 24 май 2012 г.

Соня Киркова е директор на Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив. Освен, че ръководи едно от най-елитните училища в града, тя е и преподавател по философия. Някои историци смятат, че именно училище „Св. св. Кирил и Методий“, създадено от Найден Геров през 1850 година, е първото в България със статут на гимназия.

- Г-жо Киркова, Хуманитарната гимназия е първото в България училище, кръстено на светите братя Кирил и Методий? Чия е идеята за това?

- През 1850 година Найден Геров основава епархийското училище в Пловдив. Големият наш възрожденец сам предлага то да носи името на славянските първоучители Кирил и Методий. Това се е случило след като група от тогавашните пловдивски първенци, начело със Стоян Чалъков, го питат: „ами сега как ще наречем това училище. Нямаме ли достойни българи, чиито имена да използваме“. Тогава, по разкази на самия Геров, той предложил училището да бъде кръстено на равноапостолите Кирил и Методий. Година по-късно започва и тържественото отбелязване на 24 май.

През 1857-ма година ученици и преподаватели излизат на литийно шествие с иконата на светите братя, рисувана от Станислав Доспевски. Този ритуал ние възстановихме през 1997 година. Така че с гордост можем да твърдим, че именно пловдивската гимназия е поставила началото на честванията още през 1851 година. Постепенно празникът се развива и става един изключителен български празник, за да бъде наречен Българският Великден в по-късните години. Той е посещаван и честван и от дипломатически и европейски мисии във времето преди Освобождението. Всъщност става изключително голям не само пловдивски, не само наш училищен празник, а всебългарски и всеславянски.

- Какъв лично за вас е денят 24 май?

- Един светъл ден. Така е останал в съзнанието ми още от най-ранна детска възраст. Всъщност на този ден ние си спомняме с гордост, че именно Кирил и Методий поставят началото на просветното дело, че тяхна е заслугата за разкриването на университети не само в България, но и по света. Техните последователи пък още тогава са прокарали идеите за демокрацията и свободата, на които се радваме днес. Аз лично съм забелязала, че на този ден дори политиците не смеят да говорят за политика. Те просто стават ученици, хора, които няма как да не признаят и почетат направенето от Кирил и Методий.

- Каква е ролята на българския просветител днес?

- Нашата цел, нашата задача - на всички просветни работници, които са на попрището на духовната сфера, е да пренесем посланията, да съхраним историческата памет – това са очевидно традиции, това са ценности, които надживяват времето. Те като че ли нямат времево измерение. Изконната ни задача е да пренесем във времето българската духовност, българската култура. Как без писано слово ще направим това? Трябва отново да се върнем към тези общочовешки ценности на доброто, на хуманизма, на демократичните ценности.

- Кои от големите български имена са минали през вашето училище?

- Списъкът е дълъг. Ние се гордеем с имена като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Любен Каравелов, Иван Мърквичка. През нашето училище са минали и десетки представители на съвременния политически, граждански и обществен елит.

- В двора на гиназията ни посреща паметникът на светите братя...

- Да той бе построен през 2001-а година. Идеята за него се роди на група общественици от Пловдив, които и осигуриха средствата за този паметник. В основата, мога да кажа, бяха Лука Станчев и тогавашният кмет на града ни Иван Чомаков.