Стефан Димитров не иска да чува гласа на Васил Найденов в песните си

Публикувана: вторник, 5 август 2025 г.

Скандал, музика и дългогодишно приятелство на ръба – композиторът Стефан Димитров слага точка на отношенията си с Васил Найденов след над 50 години творческо сътрудничество. Причината? Една песен, един спор за авторство и много натрупано мълчание. В откровено интервю за "24 часа" Димитров разкрива защо повече не иска да чува гласа на Васил в своите песни. 

Публикуваме интервюто от "24 часа" без редакторска намеса.

- Защо се скарахте с Васил Найденов, г-н Димитров?

- Целият скандал стана заради песента “Там на завоя”. Историята ѝ е, че преди 23 години я написах за един мюзикъл на Хачо Бояджиев, който се казва “Картини от една нашенска изложба или... Големаноff”. Там я пеят Иван Петрушинов и Николай Николаев и си е част от мюзикъла. Васил я чу и реши да я направи. Проблемът не е за тази песен, а за морала в така нареченото изкуство. През цялото време - защото се познаваме над 50 години с него, никога не съм поставял въпроса, че някоя песен трябва да ми се плати. Така сме работили с него, за да се получи, песента да стане хит, да се харесва на хората. 20 песни съм му написал и не съм взел една стотинка от него.

Сега изведнъж каза, че тази песен от мюзикъла той я е написал. Оттам започнаха да обрастват някакви неща, как той бил оправял песните.

- Така ли е?

- Една песен е колективен труд. Примерно Маргарита Петкова прави текста, някъде, като не става, ние го оправяме. Аз съм написал нещо, което не е в стила на Васил, изпява го по друг начин. Аранжорът прави трето. Но песента е моя, аз съм измислил музикалната част, музикалната идея е моя. Ядосах се от това, че той казва, че тази песен е негова.

- Къде казва подобно нещо?

- По телевизията някъде го е казал, което е адски нелепо. И това не е най-важното. “Музикаутор” се грижи за това освен изпълнителите композиторите, текстописците, аранжорите - тези, които стоят в сянка, да получават отчисления от всички концерти. И аз искам той да ми отчислява от тези места, където пее. Това е. Нищо срамно няма. Не само на мене, но и на Маргарита, на Мишо Белчев, като пее “По първи петли”. Т.е. една песен има съавтори и те би трябвало да получават нормални пари за това, че са я създали като произведение.

- Наистина ли му забранявате да пее вашите песни?

- Да, забранявам му. Преди 6 месеца исках да се видим и да се разберем. Оттогава той не ми се е обадил. Има нотариална покана, за да се срещнем. Той я получи и не се видяхме. Не знам какво ще предприема, но това не е хубаво.

- Заради това ли не го поканихте на концерта си в зала “България”?

- Разбира се, че заради това. Защо да го каним, като казва, че аз съм никой?

- Чували ли сте след нотариалната покана, той какво ви казва?

- Не съм се чувал с него. Аз искам да се разберем, защото сме възрастни хора. Той знае, че има такава покана, получил я е, подписал се е. Оттам нататък аз какво да направя?

- Неприятна е тази раздяла, не мислите ли?

- Няма друго решение. Аз не желая просто да чувам гласа му в моите песни. Той е прекрасен изпълнител, чаровен, има харизма. В своята кариера и в творчеството си има достатъчно други песни, да пее тях, след като не можем да се разберем. Други колеги са се уточнили - примерно от всяко едно участие на даден певец или група получават като авторство някакви пари като отчисление.

- А вие никога?

- Не. Аз не говоря за това колко пари взима той от участия. Но съм прав. Никога не съм се разправял за пари, почти всичките си песни така съм дал. Сега цялата гилдия е учудена.

 

 

 

Източник: GustoMedia.bg